18 sept 2007, 16:12

На Алан Смит 

  Prosa
772 0 0
3 мин за четене
Понякога болката е толкова силна, че първоначално не се усеща. Чудиш се какво става, чувстваш, че нещо не е наред, но не знаеш какво. Докато не видиш...
Той бавно отвори очи и се огледа. Хората покрай него не му обръщаха внимание. Опита се да стане- впрегна всички сили, но нещо не беше наред. Не успя да се изправи. Кръвта нахлу в главата му. Нали знаете - когато нямате представа какво става, когато изведнъж ви хваща необясним страх и дори ви си вие свят.
Беше объркан- но не от болката, нея още я нямаше- а от притеснените подвиквания 'Smudge, добре ли си?', от уплашените погледи, от безсилието- той не знаеше как, защо... Заоглежда се като малко дете, на което са взели играчката- с безпомощен поглед, преди да заплаче.
Нещо наистина не беше наред. Погледна напред - Боже мой... кракът му... Не беше нормално, беше странно изкривен, лежащ плътно на земята, неподвижен. Усети приятелска ръка и я хвана здраво. Искаше да се изправи, търсеше помощ само за това - не за друго. Но не можеше...
В тоз ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГВ Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??