Поех дълбоко въздух и направих крачка напред. Стомахът ми се бе свил на топка,а страхът ме стискаше за гърлото и караше сърцето ми да бие с луд ритъм. Нямах ясен спомен как стигнах до тук,последният един час ми беше пълна мъгла.

Тръгнах с мисълта,че ще си отмъстя на всяка цена. Трябваше да накарам Христо да страда. Както аз страдах цели две години заради неговия тормоз над мен. Сега,вече с ясен поглед, осъзнавах,че съм била пълна глупачка,за да го търпя. Чудех се как съм стояла с него толкова много време. Две години изпълнени със сълзи,нерви и напълно изгубено самочувствие. Две години,през които изцяло забравих себе си,в стремеж да се превърна в достойна за неговата обич жена. А той ме мачкаше непрестанно. Винаги намираше начин да ме сравни със земята,каквото и да направех. Храната,която приготвях с толкова любов и желание,никога не беше достатъчно вкусна за него. Дрехите,които имах,винаги бяха или "курвенски" или "бабешки". Приятелките ми бяха прости парцали,а моето мнение,по каквито и да е въпроси,винаги бе подлагано на присмех. А аз си повтарях,че просто ме обича по негов си начин,винаги си намирах извинения за неговото поведение. Докато преди един месец не ми каза,че иска да се изнеса от квартирата. Изпаднах в шок. Плаках,молих го,забравих и малкото гордост,която ми беше останала,но той бе непреклонен. Не съм била за него,той заслужавал нещо повече от обикновена счетоводителка. С цялата си наглост ми каза,че бил хвърлил око на дъщерята на шефа на ресторанта,в който работи през уикенда. Бях съсипана. Изхвърли ме като мръсно коте от квартирата,в която бях вложила всичките пари,които изкарвах. 

Преместих се при  Лили,колежка от счетоводната къща,в която работя. Не съм и очаквала помощ точно от нея. Никога не сме били особено близки,но когато ме видя сутринта в офиса цялата подпухнала от плач,само един въпрос "Какво става?" отприщи в мен цялата история с Христо. Благодарение на нейната подкрепа оцелях психически и физически през този месец. 
Казват,че от любовта до омразата имало една крачка.. Тази крачка я направих през този месец,изпълнен със самосъжаление и сълзи. Мразех го от дъното на душата си.

Сега беше два часа сутринта. Знаех,че Христо е нощна смяна в ресторанта,където беше охрана и бях твърдо решена да си отмъстя за всичко. Той ценеше вещите си повече от всичко. Докато бяхме заедно давах почти всичките си пари за неговите техники. Все му трябваше нещо ново. Ту по-голям телевизор,ту по-мощен компютър или нов телефон. Винаги излизаше нещо по-добро,което искаше да притежава. И аз го купувах. Всичко остана при него,не ми позволи нищо да си взема. Сега,без моите приходи, явно беше позакъсал,защото дочух,че се е забъркал с местните гамени.

В бързината,докато се изнасях,ключа от апартамента остана в мен. Съмнявах се,че е сменил патрона. Той винаги ме наричаше страхливка,така че няма как да очаква,че точно аз ще нахлуя посред нощ,за да си взема дължимото.

За моя огромна изненада,вратата на домът му не беше заключена,а само притворена. Чувах ударите на сърцето си и се ядосах,че пак съм страхлива. Опитах се да се стегна и прекрачих през вратата. Лаптопа. Само него ще си взема и изчезвам. И това ми е достатъчно. Тръгнах към хола,чиято врата зееше отворена. От там идваше слаба лунна светлина и почти нищо не се виждаше,но аз се ориентирах перфектно. Бутнах леко вратата и тихо влязох. Вътре цареше пълен хаос. Плазменият телевизор лежеше счупен на пода,малката масичка беше скършена на две,навсякъде се търкаляха изпочупени вещи. Толкова се уплаших,че забравих да дишам. В този момент успях да различа в мрака,че зад кожената табуретка се подават крака. Моите омекнаха от страх. На ум вече пищях от ужас,но с огромно усилие успях да направя крачка и се надвесих над табуретката. Христо. Жестоко пребит и в безсъзнание,но съдейки по ритмично повдигащия му се гръден кош,жив. Докато го гледах на пода, изпитах единствено съжаление към него. Беше си получил заслуженото. С хладнокръвие,което никога не съм и помисляла,че мога да имам,прескочих лежащото на пода тяло и влязох в спалнята. Взех си лаптопа и бързо излязох от апартамента без дори да погледна назад. 

Вече отвън,с истинско удоволствие прегърнах февруарския студ. Бях свободна от чувства. Свободна от любовта към него,от омразата,от жаждата за отмъщение. Започвам живота си на чисто.

Все пак не исках неговата смърт да ми тежи на съвестта. Ще подам сигнал до полицията от някой уличен телефон.