20 ago 2014, 21:19

На дъщеря ми 2 

  Prosa » Cartas
1145 0 0
1 мин за четене
Последна вечер в бащиния дом, последни часове, минути и идват да те отведат.
Теб, малкото ми момиче, родено с любов, отгледано като "цвете". Сега ни напускаш.
Боли ме, дъще !!!Няма да те виждам ежедневно, ще гадая добре ли си, къде си?
Зная, че не ти показвах обичта си. Бях сурова майка, но така се възпитава, дъще!!!
Бъди ми жива, здрава и много щастлива!
Прощавам се с теб в този миг вълшебен! Без думи, със сълзи в очите те изпращам, дъще! В бяла рокля ти към мен пристъпяш и не мога да повярвам, че си тръгваш, като птичка от дома отлиташ и оставяш само спомените да ни топлят...
Толкова народ дошъл е да те види като булка!
Прекрасна, гордо прага ти прекрачваш, а оттатък е животът труден.
Не се спирай, не скланяй глава пред никой!!! Бори се, не предавай своите надежди.
С мъжа си се спогаждай. Сега той е най-важен в живота ти. Пази семейството си като тигрица, От теб зависи огънят в семейното огнище никога да не угасне, знам, ще бъде трудно, но вярвам, ще се справи моето "мъжко момиче"!!! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??