Последна вечер в бащиния дом, последни часове, минути и идват да те отведат.
Теб, малкото ми момиче, родено с любов, отгледано като "цвете". Сега ни напускаш.
Боли ме, дъще !!!Няма да те виждам ежедневно, ще гадая добре ли си, къде си?
Зная, че не ти показвах обичта си. Бях сурова майка, но така се възпитава, дъще!!!
Бъди ми жива, здрава и много щастлива!
Прощавам се с теб в този миг вълшебен! Без думи, със сълзи в очите те изпращам, дъще! В бяла рокля ти към мен пристъпяш и не мога да повярвам, че си тръгваш, като птичка от дома отлиташ и оставяш само спомените да ни топлят...
Толкова народ дошъл е да те види като булка!
Прекрасна, гордо прага ти прекрачваш, а оттатък е животът труден.
Не се спирай, не скланяй глава пред никой!!! Бори се, не предавай своите надежди.
С мъжа си се спогаждай. Сега той е най-важен в живота ти. Пази семейството си като тигрица, От теб зависи огънят в семейното огнище никога да не угасне, знам, ще бъде трудно, но вярвам, ще се справи моето "мъжко момиче"!!!
За теб са тези стихове!!
Две гълъбчета бели,
две влюбени сърца от днес в едно туптят.
Две ръце в други две се вплели,
две очи се взират в други две за цял живот.
Това сте Вие - от бога събрани и оживели в един
бъдещ детски живот.
На добър час в семейния живот!!!! Обичаме Ви!!!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени