27 sept 2009, 0:38

На дъвка и откровение с Дявола 

  Prosa » Otros
1084 0 5
3 мин за четене

Ти казваш, че съм хубава, о, Боже мой, а аз съм само глупава, понеже без да съм била в съревнование в теб виждам не награда, само скромно утешение. Ти казваш хиляди неща, засипваш ме с красиви думи, о, Боже мой, аз само глупаво мълча и, без да знам защо, повтарям  постоянно „Остави ме”.

Сънувал ли си розови полета и виждал ли си някога памук?

Сънувал ли си синя лавандула и чувал ли си звук от парен чук?

Сънувал ли си бели хризантеми и виждал ли си някой страшно луд?

Сънувал ли си в лирика, в поеми и чувал ли си, че си глух?

Опитвал ли си жълта лимонада? Опитвал ли си захар, чесън, лук?

Сънувал ли си вещици на клада и виждал ли си счупен термостат от микробус?

Ти казваш, че съм истинска, о, Боже мой, а аз съм само глупава, понеже без дори да съм опитала в теб виждам само каузата загубена. Ти казваш хиляди неща, засипваш ме с красиви думи, о, Боже мой, аз само глупаво мълча и, без да знам защо, повтарям постоянно „Остави ме”.

Заспивал ли си на самотна гара и чувал ли си тъжен блус?

Сънувал ли си пушек, пара и виждал ли си някой страшно рус?

Бонбони виолетки, люта дъвка, солени пуканки, дори суджук, сънувал ли си, че си крава?

Сънувал ли си, че си някой друг?

Опивал ли си да броиш със светофара и возил ли си се на тролейбус?

Опитвал ли си бебешка попара и виждал ли си как се прави мус?

Ти казваш, че съм мила, о, Боже мой, а аз съм само глупава, понеже, без дори да съм те питал,а съм вече тук и вече съм си тръгнала. Ти казваш хиляди неща, засипваш ме с красиви думи, о, Боже мой, аз само глупаво мълча и, без да знам защо, повтарям постоянно „Остави ме”.

Сънувал ли си странджански ливади и чувал ли си за мъглата в Беларус?

Попадал ли си  в локви, в кални вади и виждал ли си на кое му казват „шус”? Опитвал ли си ментови дражета и скачал ли си с парашут?

Играл ли си си с болтче, с гайка и виждал ли си шестограм в комплект със звездовиден ключ?

Ти казваш, че съм гениална, о, Боже мой, а аз съм само глупава, понеже, без дори да бъде тайна, аз крия всичко, даже от самата себе си.  Ти казваш хиляди неща, засипваш ме с красиви думи, о, Боже мой, аз само глупаво мълча и без да знам защо, повтарям  постоянно „Остави ме”.

Събуждал ли си се ужасно тъжен и вярвал ли си, че и занапред ще е така? Събуждал ли се напук на всичко и вярвал ли, че не може да не е лъжа?

Обичал ли си на инат, до ярост, отказвал ли си се минута след това?

Намразвал ли си себе си до крайност и искал ли си да не е така?

Отивал ли си, стигал ли си тъй далече и връщал ли си се с наведена глава?

Опитвал ли си да останеш, да успееш и бягал ли си наобратно след това?

Ако не си... недей, не ме разследвай, не ме разглеждай, просто забрави, защото купища красиви думи, не значат нищо, остави.

Ти казваш, че съм хубава, о, Боже мой, а аз съм само глупава, понеже, без да съм била в съревнование в теб виждам не награда, само скромно утешение . Ти казваш хиляди неща, засипваш ме с красиви думи, о, Боже мой, аз само глупаво мълча и, без да знам защо, повтарям  постоянно  „Остави ме”.

© Гергана Янчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??