Гар Ван вече започваше да се дразни - това философски форум на тема "Дзеня" ли е, или обсъждане на сервираните вина, които впрочем не бяха на кой знае колко високо ниво?! Тя помириса течността в чашата си и предпазливо отпи - определено отстъпваше дори и на НеЧакТолковаДоброто вино на Хо, помисли си кисело тя и реши, че може би за това ония двамцата хубостници, дето се наричат "премъдри", я набутаха нея като представител на Околийската околия... Сенчестата си отбеляза мислено две неща - първо повече да не се връзва точно на тази прецакня и второ - да им го върне тъпкано за трите часа скука... Гар Ван отново отпи предпазлива глътка, разсеяно се огледа и... за малко да си изпусне чашата от изненада, защото точно до и малко зад нея седеше Ръмжачът.
- Хъм - изсумтя тя и се опита да скрие изненадата си с малка глътка вино, от която направи леко кисела физиономия.
- Нямаше да е голяма загуба - кимна вълкът към едва оцелялата чаша, той по начало нямаше особено високо мнение за алкохола.
- Кога дойде? - попита го Гар Ван.
- Още от началото сме тук - сви рамене Ръмжачът.
- Сме? - повдигна вежда тя и отново се огледа, но този път по-съсредоточено, което ù действие доведе до това, че различи в сенките една точно определена Сянка, облегнал се на една колона в ъгъла и в този момент ù помаха с много широка леко налудничава усмивка.
- Ахам - кимна тя и даже не се подразни, скуката явно не ù се отразяваше добре, което и отбеляза: - Скуката нещо започна да не ми понася, хайде да си ходим! - и тръгна към вратата с другите двама по петите ù.
- Хей! - провикна се Председателят на форума. - Не можете да си тръгнете, като представители на Околийската околия трябва да внесете поне едно предложение за определение на "Дзеня"!
- Оф! - тежко въздъхна Гар Ван, чийто мозък вече даваше на заето. - Я вие измислете нещо, че моят мозък дава на заето вече...
- Добре - взе думата Ръмжачът. - Дзеня съединява в едно небето, земята и човекът. - и след тези думи тримата тихомълком се изнизаха, прикрити от настъпилия в залата шум.
...
- Хъм - замислено изхъмка малко по-късно на път за вкъщи Гар Ван. - А вълкът?
- Вълкът е една съвсем отделна тема - махна с лапа вълкът.
- Ооо, добре - иронично се подсмихна сенчестата. - Щом е отделна тема, значи всичко е наред!
- Всъщност - направи се, че не я чува Ръмжачът. - "Дзеня" не съществува.
Гар Ван и Сянка се спогледаха, но не изказаха на глас учудването си, а търпеливо изчакаха вълкът да продължи мисълта си.
- А кой тогава съединява в едно небето, земята и човекът? - попита сенчестата, когато стана ясно, че продължение няма да има.
- Хъм - замислено изхъмка Сянка, защото думите на учителя му разръчкаха един полузабравен спомен.
- Точно така - кимна на ученика си Ръмжачът: - просветлението винаги ни застига напълно неочаквано. - а на въпрос на Гар Ван отговори по следния начин: - Човекът съединява в едно небето, земята и човекът. Също така небето съединява в едно небето, земята и човекът. И още - земята съединява в едно небето, земята и човекът. Дзеня е просто понятие, ключ, ако щете - нито повече, нито по-малко...

-----

Бонус сцена