На един глупак

Луташе се ти нощем, лутах се и аз, търсеше ме в сенките, търсех те и аз! На поглед разстояние от мене беше, а музиката така силно ехтеше. Покани ме на танц, изпя ми песен, притисна се до мен, поглед... и целувка после! Всичко така се завъртя, че трудно е да се опише... На добре уж тръгнаха нещата, но някъде по пътя ключето за усмивката изгубих! Сега ти се правиш на глупак и искаш да опитаме пак и пак, но на мене ми омръзна ''Обещавам'', ''Извинявай'', ''Съжалявам'' да чувам отново и отново! Ти искаш пак и пак, но тръгна ли към теб, ти затваряш ми вратата!!! Днес нещо в мен се промени и паднаха хиляди задръжки, разкрих ти всичко, що в мен се криe, а ти отново каза ми ''Прости!'' Много нагъл бил си, коте, с мен не можеш да играеш ти, защото утрото дойде и заключи в себе си моите сълзи. Намерих отново ключето за своята усмивка и то каза ми: ''На глупаци не ме давай ти повече'' !!!