26 oct 2008, 13:45

На гости на Гар Ван

  Prosa » Relatos
752 0 1
1 мин за четене
 Ко Та Рак и Но Щен Вълк са на гости на Гар Ван, която ги нагости с някаква странна, безцветна алкохолна напитка. Докато отпиват полека и хрупат "хрупкави хапки", обсъждат високо и не чак толкова високо философски теми. Спокойствието им е нарушено от нахлулото през прозореца насекомо с размери горе-долу на голяма нощна пеперуда, което с бръмчене кацна точно пред купичката на Ко Та Рак и с писклив глас заяви:
- Искам и аз от тази пиячка!
- Ти пък какво си? - изгледа го накриво котакът.
- Дракон - гордо заяви натрапникът и се изпъчи с всичките си пет и половина сантиметра.
- Какъв дракон си ти, като си по-къс от котешки мустак? - подсмихна се Ко Та Рак под мустак.
- А случайно да искаш да ти опърля мустаците? - заяде се дракончето.
- Гар Ван - обърна се към домакинята Ко - Ще ми подадеш ли мухобойката, моля, че тук някаква муха ми досажда.
- Абе ти... - започна мъникът, но Гар го прекъсна със спокоен, но нетърпящ възражения тон:
- Достатъчно! - а после добави - Тук някъде имам един напръстник, ще ти налея.
- Правилно - одобри решението й Но Щен Вълк - Няма причина да ни свиди за толкова малко количество.
Вълк наблегна леко на думата "малко" и се захили. После пренебрегвайки навъсения поглед на дракончето пита:
- Гар Ван, а какво всъщност е това питие?
- Водка - гласи лаконичният й отговор.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хм..занимателно и...самоцелна,претенциозна,ми изглежда тази поредица,макар и умело поднесена...

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...