Oct 26, 2008, 1:45 PM

На гости на Гар Ван

742 0 1
1 min reading
 Ко Та Рак и Но Щен Вълк са на гости на Гар Ван, която ги нагости с някаква странна, безцветна алкохолна напитка. Докато отпиват полека и хрупат "хрупкави хапки", обсъждат високо и не чак толкова високо философски теми. Спокойствието им е нарушено от нахлулото през прозореца насекомо с размери горе-долу на голяма нощна пеперуда, което с бръмчене кацна точно пред купичката на Ко Та Рак и с писклив глас заяви:
- Искам и аз от тази пиячка!
- Ти пък какво си? - изгледа го накриво котакът.
- Дракон - гордо заяви натрапникът и се изпъчи с всичките си пет и половина сантиметра.
- Какъв дракон си ти, като си по-къс от котешки мустак? - подсмихна се Ко Та Рак под мустак.
- А случайно да искаш да ти опърля мустаците? - заяде се дракончето.
- Гар Ван - обърна се към домакинята Ко - Ще ми подадеш ли мухобойката, моля, че тук някаква муха ми досажда.
- Абе ти... - започна мъникът, но Гар го прекъсна със спокоен, но нетърпящ възражения тон:
- Достатъчно! - а после добави - Тук някъде имам един напръстник, ще ти налея.
- Правилно - одобри решението й Но Щен Вълк - Няма причина да ни свиди за толкова малко количество.
Вълк наблегна леко на думата "малко" и се захили. После пренебрегвайки навъсения поглед на дракончето пита:
- Гар Ван, а какво всъщност е това питие?
- Водка - гласи лаконичният й отговор.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Вихронрав All rights reserved.

Comments

Comments

  • хм..занимателно и...самоцелна,претенциозна,ми изглежда тази поредица,макар и умело поднесена...

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...