„На жена и нещо – мъж без нещо”
Ева с наслада отпийваше от сутрешното си кафе и разсеяно слушаше някакво телевизионно предаване. „Да, да, това е самата истина – днес в България на жена и нещо се пада мъж без нещо” – дочу тя и наостри ушите си като необяздена кобилка. „То че доста мъже вече са без нещо, така си е, ами дано тези, на които все пак им е останало и малко, да се ориентират към жени в детеродна възраст, че с този отрицателен прираст съвсем ще се стопим!” Ева ядосано изключи телевизора. В по-различен смисъл, тя във всички отношения бе „жена и нещо” и го съзнаваше. Сигурно имаше ум поне колкото трима мъже, взети заедно, две висши образования и засега само една докторска дисертация, но не преставаше непрекъснато да учи и да се усъвършенства. Беше написала дори и учебник за студенти - по вирусология. За да го одобрят, големите веднага я принудиха да впише като съавтор един неспособен лекар, но с вуйчо – владика зад гърба си. Готованецът във всяко отношение отговаряше на определението „мъж без нещо”, което ще рече, че му липсваше не само достойно поведение, но и ум в главата. И точно той започна упорито да я ухажва. Дълго време тя лавираше и отблъскваше смешните му опити да привлече вниманието й. Така не усети кога прехвърли тридесет и петата си година, а природата бе неумолима и ако скоро не се появеше Любимият, тя щеше да си остане без деца, само със своята страстна обич към науката. Установи, че харесва мъже, които се плашат от нейния ум. Беше лудо влюбена в човек на изкуството, но един ден той й призна, че не може да живее с жена, която сякаш е повече от него. Тя го прие като шега, но той постепенно започна да се отдалечава от нейния свят, докато настъпи неизбежната замислена вечер, когато на свещи, пред чаши с червено вино, илюзорният миг щастие се разпръсна и те се разделиха. От известно време съавторът на учебника по вирусология отново упорито я търсеше. Какво да направи, какво? Компромис с чувствата си, с разбиранията си, със себе си или да продължи да чака голямата Любов, онзи – Истинският?! „На жена и нещо в България се пада мъж без нещо” – дали на мъж без нещо скоро отново щеше да се падне жена и нещо?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
