НА КОНЧЕ
Те се изкачваха бавно по стръмната пътека към върха. Колкото по-нагоре излизаха, толкова гледката ставаше по-красива. Косите лъчи на залязващото слънце се провираха през гъстите корони на дърветата и хвърляха златни петна по окосената ливада. Миришеше на сено. Над тях тъмнееше масивът на боровата гора. Някъде далече в ниското, притаена в междухълмието, извиваше снага малка рекичка. Едва доловимо се чуваше песента на скачащата по речните камъни вода. Зад малките гористи хълмове, издигаха ръст по-големи, а зад тях голите върхове на планинското било. Над тяхната самотност, родени сякаш от самите тях, в небето плуваха кълбести летни облаци, в които въображението на влюбените откриваше причудливи образи.
Седнаха в тревата да си починат в самата песен на щурците. Над главите им прелиташе облак с чудноват силует, голям и красив, като новородената любов, като притихналата планина. Откъм гората звънна еклива птича песен.
Минути на близост, превърнати в часове. Сливат се с ливадата, с п ...