Имало едно време един творец, който решил да сподели работите си в интернет. Отзивите поради някаква причина се разделили в две групи: обожание и омраза. Повече хора обожавали работите му, наистина, но се появили такива, които да го обвиняват, че е високомерен. Всъщност нямали критика за творчеството му, дори в повечето случаи признавали, че то е хубаво, а имали само обвинения срещу него и личността му. Тези хора не познавали този човек. И въпреки това, иронично, те много усърдно и в течение на години опитвали да внушават, че нещо не е наред с личността му, че той е много лош човек и трябва да се срамува от действията си. Какви действия - не е ясно, защото той бил винаги много учтив с всички и никога не казал лоша дума на никого. Имало спорове с него, в които се разменяли остри реплики, но той така и не прекрачил рамките на добрия тон. Умеел да показва, че нападките към него са безсмислени, но това за жалост още повече раздразнило някои. Когато някой започнел спор, той имал навика да довършва този спор с казването на истината. Навярно смятали, че трябва да приема безмълвно опитите за опетняване на личността му, но той просто не приемал това положение. Основни неща, в които го обвинявали през годините:

                   1. Пише много коментари (макар да няма обявено ограничение за коментарите на потребителите) с цел да привлича внимание.

                   Възможно обяснение: може би просто освен автор той е и читател - а това са съвсем различни направления, които не е редно да се смесват.

                   2. Стои твърде много в интернет и твърде много се занимава със своите фенове.

                    Елементарно обяснение: може би просто е учтив и обича да казва добра дума на всеки, който му е казал добра дума.

                   3. Има много жени почитателки.

                   Елементарно обяснение: Любовната поезия, в която лирическият герой е мъж и обича жена, е по-високо ценена от жените - съвсем нормално. А той пишел именно такава, наред с другите си произведения.

                   Може и да е изпуснато нещо, но това, като цяло, били основните обвинения.

                   Но на някои хора вероятно не им хрумнали тези обяснения, защото обвинявали личността му, и така от дума на дума се стигнало до ограничаване на правата му в един сайт - дори изтрили негови произведения там. В друг сайт му ограничили коментарите, навярно заради внушенията, че те са злонамерени - с цел трупане на фенове и никаква искреност. Което, разбира се, не било вярно, но хората не го познавали и нямало как да знаят. Така вследствие на внушенията, че той е лош човек, коментарите му - т.е. правата да се изразява като читател, били ограничени.                  

                   Обстановката се поуспокоила. Никой вече не обвинявал човека. А дали? Минало-не минало време, обвиненията изкристализирали в нов облик - тъй като авторът вече имал ограничение на коментарите, нямало как да бъдат съвсем същите:

                   1. Не е искрен и ламти за фенове; просто е високомерен. 

                   Това няма как да се обясни, т.к. може да е единствено и само във въбражението на хората - те не познават този човек. 

                   2. Замесен е в любовни афери и парични сделки.

                   Това няма как да се обясни, т.к. може да е единствено и само във въображението на хората - те не познават този човек!

                   3. Написал е поетична рецензия - за авторка, за която неведнъж е казвал, че му харесва как пише, за която му е платено от авторката.

                   Елементарно обяснение: може би наистина харесва как пише. А относно плащането - тъй като нямат ясна посочена причина за това, обвинението в такова е просто пореден опит за опетняване на личността на човека - човек, когото не познават.

                   Аз, мили читатели, смея да твърдя, че познавам този човек и обвиненията срещу личността му са безпочвени. В редица случаи съм получавала лошо отношение, защото съм показвала добро отношение към творчеството на автор с твърде много обвинители. Като авторката, която обвиняват в бездарие, и която обвиняват, че е платила, за да ѝ напишат рецензия, смея да твърдя следното: не съм платила и би било глупаво да го правя, при положение, че никога не съм изявявала желание да трупам фенове. Но разбира се и мен са обвинявали в това - че пиша много коментари с цел просто да ми връщат коментари. От дълго време в знак на солидарност към любимия ми автор, на когото ограничиха коментарите, аз също почти не пиша коментари. Но, разбира се, аз съм жена и нямам думата. Защо жените-почитателки да се броят за ценители на изкуството, това да не би да е дискриминация към жените и правото им на мнение? За понятието сексизъм може би никой не е чувал тук. Както и да е, вярвате или не на мнението на една жена, да продължим с разказа.

                   Минали години, откакто авторът започнал да публикува свои творби в интернет, и както добрите, така и лошите приказки за него не спирали. Но докато едните се отнасяли за творчеството и личността му, другите се отнасяли само и единствено до личността му. Макар да е автор с харесвано творчество, намирали се хора, които да обвиняват личността му в някакви пъклени качества.                                      

                    Възможните причини за обвиненията към този човек може да са например някои от следните:

                   А) Наистина има основание за тях. Но как може хора, които не познават даден човек, да имат обвинения срещу личността му? 

                   Б) Клюки. Колкото и да е тъжно, хората често се влияят от клюки, вместо просто да попитат човека, засегнат от клюките, за истината.

                   В) Богато въображение. Без значение дали добронамерено или злонамерено, или пък с липса на интерес към автора. Това да измисляш неща за някого и да ги казваш като самата истина не е много мило. 

                    Г) Изкривено чувство за хумор. В даден момент на човек може да му се стори много добра идея да се присмее на друг, просто, за да се посмее малко. 

                    Причини много - но в никой случай целта не оправдава средствата, ако средствата са лоши - в случая внушения относно личността на човек, които не са истина. 

                    Нека всеки се опитва да обвинява, ако има желание за това. Истината ще напомни, че „на лъжата краката са къси“. Нещо повече - истината ще излови всяка късокрака лъжа, която се опита да кръстоса пространството на словото със своите малки, потайни стъпчици.

                    Нямате никакво основание да вярвате на този разказ и на добрите намерения на авторката. Може би тя лъже. Живеем в толкова подозрителен свят, че никой не знае кой кой е. И аз все пак твърдя, че казвам самата истина. Затова на всяка измислена лъжа ще отговоря с нея и само с нея. А, повярвайте, нейните ръце са достатъчно дълги, за да хванат всяка лъжа. Истината е достатъчно търпелива да спасява човешкото в нас. Достатъчно търпелива и борбена, за да не оставя лъжите да кръстосват сами света. 

                   Нека си напомним, че всеки автор е длъжен да пише истината и само истината, дори и в преоблечени слова, метафори и измислени светове. Всеки измислен свят е отражение на реалния, но е длъжен да казва истината и само истината. Защото негов съдник ще бъдат не само настоящите, но и бъдещите поколения. Може би дори извънземен живот. Словото не е шега. 

                    Този разказ има щастлив финал, мили читатели - истината все още е тук и няма да остави лъжите сами. След много перипетии авторката все още е тук и обича да пише, макар и да има едно наум вече за хората. А поуката - оставя за вас.