Obra no adecuada para menores de 18 años
ПРОБЛЕМЪТ
Хенри IV Росомарх бързаше за срещата, но не и преди да добие съвършен вид. Знаеше, че когато изглеждаш безупречно, хората ти имат повече доверие и виждат, че си успял. А те се стремят към същото.
Докато се къпеше и бръснеше, се замисли как е стигнал до тук. Беше дълъг път, от черните улици на Бакалар, през контрабандните сделки в покрайнините и няколко необходими убийства, до председателското място в управителния съвет на Галактис.
Не липсваше и доза късмет, но основно безскрупулното му мислене и жаждата за пари го издигнаха толкова. Сега притежаваше всичко и желаеше още. Играта беше неговия живот. Имаше стегнато атлетично тяло, в скъпата му прическа проблясваха десетина сребристи косъма. Нарочно не ги боядисваше, изглеждаше по-зрял.
Докато роботът обработваше брадичката му, Хенри видя в огледалото, че жена му е станала от леглото. Беше я подбрал внимателно, руса, изящна, с невинни сини очи и перфектна кожа. В ефирната си бяла нощничка, без бельо, изглеждаше като вълшебно изкушение, но той нямаше време да се любува. Рядко правеше секс с нея.
Тя пусна машината и след миг се разнесе божествен аромат на артеански екстракт, една капсула от който струваше годишната заплата на счетоводител.
Хенри вече не я слушаше, бутна робота и стана. Костюмът му прилепваше добре. Мина през двадесет метровата всекидневна, огряна от слънцето от стъкления таван, слезе по голямото вито стълбище, после продължи по дългия четиридесет метров коридор, докато стигне гаража.
Ходенето през прекомерно обширното имение му губеше време, но беше задължително за заемания пост. Така другите виждаха за какво работят и към какво се стремят. Полетът до офиса му траеше по-малко време.
Щом влезе в конферентната зала, всички вече го чакаха. Ако някой пристигнеше след шефа, оставаше без работа. Нямаше място за компромиси.
Иван държеше да е пръв:
Памбос, най-новия член на съвета, извади таблет с документи:
Хенри го прекъсна рязко:
Памбос се втренчи притеснено в таблета си:
Памбос държеше да се прояви:
Хенри не беше доволен:
Споменатият намести очилата си:
Хенри изслуша всеки, който имаше да каже нещо. После включи стената и започна да обобщава по нея:
Не можа да свикне с официалностите и винаги гледаше срещите да са максимално кратки. Влезе в офиса си да провери как вървят цените на акциите, после доволен се отпусна, с чаша кафе в ръка.
Галактис имаше толкова много възможности за развитие, но една машина, колкото по-голяма ставаше, толкова повече колела трябваше да се въртят в нея. Някои се нуждаеха от побутване, смазване или смяна. Веднъж задвижена обаче, машината трудно можеше да бъде спряна.
Все по-голямо влияние имаха в съюза. Един ден, след време, когато Хенри вече бъде забравен, нямаше да има съюз. Всичко щеше да бъде Галактис, цялата вселена. И хората отново щяха да бъдат доминантна раса, както говореха легендите, че е било някога.
Всеки вид си имаше предназначение. Това на хората беше да управляват.
В този миг гривната на ръката му потрепна. Погледна кой го търси и се изпълни с неприязън. Бяха Господарите.
Те знаеха всичко. Къде е в момента, какво се каза на масата преди малко, само в мозъка му не можеха да ровят. Иначе да е мъртъв отдавна.
Не бяха хора, личеше си по гласа, колкото и да е обработен. Това го дразнеше най-много. Можеше да има само една водеща раса. И той да стане Господар.
Връзката прекъсна, защото вратата се отвори и на прага застана трътлесто девойче с очила, мъкнещо походна система.
Тя уплашено кимна. Даже спря да диша, докато осъзнае, че това е само метафора. Зарови поглед в системата, намествайки очила.
Хенри реши да демонстрира властта и великодушието си. Пусна едно кафе на автомата и го тикна към другия край на бюрото:
***
Следобеда прекара в конферентни връзки, смазваше някои колела. Аналитичката се правеше, че не слуша. Това бе информация, сриваща много съдби, за сметка на други. Горката не знаеше, че щом си свърши работата, ще бъде изключена. Никой не биваше да научава как се управлява Галактис.
Той прие това за добра поличба, затова допълни в разговора си:
Прекъсна връзката и съжали за размекването си, защото аналитичката се обади отново:
Стигаше му толкова работа за днес. Утре щеше да бъде много напрегнато.
Стана, момичето го последва, сгъвайки системата си в движение. Прелетяха до имението и влязоха вътре. Жена му още се препичаше край басейна. Беше гола, но това не я притесняваше.
Хенри се обърна към притесненото момиче:
Самият той се отправи към спалнята, облече спортен екип и излезе на затревеното игрище зад къщата. Беше много добър на крейс.
Играта се практикуваше в армията, защото тренираше рефлексите, мускулите и съобразителността. Шест автомата изстрелваха топчета към средата на терена, където заставаше играчът. С помощта на хилка, той трябваше да удря сините и да избягва червените.
Всяка грешка предизвикваше освобождаване на електрически заряд по вендузите, залепени за играча. Започваше бавно, с по шест изстрела в минута от всички страни и постепенно ускоряваше.
Хенри издържа осем минути, с две по-малко от личния си рекорд. Тялото му беше по-напрегнато от нормално. Разочарован и плувнал в пот, отиде да се измие и преоблече, после се върна при басейна.
Жена му четеше книга, легнала по корем, докато задникът ѝ събираше тен. Тя свали слънчевите си очила и се усмихна нежно:
Въпросът му беше към аналитичката, която плуваше в пот пред системата.
Събуди го аромат на парфюм. Жена му си решеше косата пред огледалото.
Хенри погледна часовника, минаваше осем. Скочи и отвори.
Тя замлъкна, сега виждайки, че е гол.
Хенри изкара цял ден в кабинета си и усмивките се трупаха по лицето му. Анализаторката изреждаше събитията с равен тон:
Когато дойде последната новина, Хенри вече чукаше жена си на бюрото. Щеше да е перфектно точно тогава тя да изкрещи в оргазъм. Но не се получи. Дори не изохка.
© Венелин Недялков Todos los derechos reservados