ПРОБЛЕМЪТ

            Хенри IV Росомарх бързаше за срещата, но не и преди да добие съвършен вид. Знаеше, че когато изглеждаш безупречно, хората ти имат повече доверие и виждат, че си успял. А те се стремят към същото.

            Докато се къпеше и бръснеше, се замисли как е стигнал до тук. Беше дълъг път, от черните улици на Бакалар, през контрабандните сделки в покрайнините и няколко необходими убийства, до председателското място в управителния съвет на Галактис.

            Не липсваше и доза късмет, но основно безскрупулното му мислене и жаждата за пари го издигнаха толкова. Сега притежаваше всичко и желаеше още. Играта беше неговия живот. Имаше стегнато атлетично тяло, в скъпата му прическа проблясваха десетина сребристи косъма. Нарочно не ги боядисваше, изглеждаше по-зрял.

            Докато роботът обработваше брадичката му, Хенри видя в огледалото, че жена му е станала от леглото. Беше я подбрал внимателно, руса, изящна, с невинни сини очи и перфектна кожа. В ефирната си бяла нощничка, без бельо, изглеждаше като вълшебно изкушение, но той нямаше време да се любува. Рядко правеше секс с нея.

• Скъпи, искаш ли кафе?
• Вече закъснявам, ти пий, ако искаш!

            Тя пусна машината и след миг се разнесе божествен аромат на артеански екстракт, една капсула от който струваше годишната заплата на счетоводител.

• Чувствам се уморена, днес ще полежа край басейна.

            Хенри вече не я слушаше, бутна робота и стана. Костюмът му прилепваше добре. Мина през двадесет метровата всекидневна, огряна от слънцето от стъкления таван, слезе по голямото вито стълбище, после продължи по дългия четиридесет метров коридор, докато стигне гаража.

            Ходенето през прекомерно обширното имение му губеше време, но беше задължително за заемания пост. Така другите виждаха за какво работят и към какво се стремят. Полетът до офиса му траеше по-малко време.

            Щом влезе в конферентната зала, всички вече го чакаха. Ако някой пристигнеше след шефа, оставаше без работа. Нямаше място за компромиси.

• Поводът за срещата ни е делегат Калорид - започна Хенри без увертюри. - Отдавна се рови в делата ни, но този път май е открил нещо. Някой го е насочил към Лердина, където имаме биолаборатории. В момента се връща към Съюза за предстоящата сесия. Искам предложения!

            Иван държеше да е пръв:

• Пътува в контрабанден кораб с нечовеци, общо са шестима. Прекараха на Лердина осем минути и тръгнаха обратно. Вчера имаше сигнал за повреда в лаборатория близо до мястото, изпратен е екип за проверка.

            Памбос, най-новия член на съвета, извади таблет с документи:

• Ако делегатът разкрие дейността ни пред съюза, ще предизвика разследване, което може да доведе до загуба на осемдесет процента от…

            Хенри го прекъсна рязко:

• Без “ако”! Ние не следваме събитията, ние ги създаваме. Казах, че искам предложения, а не констатации.

            Памбос се втренчи притеснено в таблета си:

• Може да инсценираме нещастен случай при кацане, транспортът е частен.
• Нямаме това време - каза друг. - Най-близкият ни екип е на Веда.

            Памбос държеше да се прояви:

• Остава да изключим чиповете им.

            Хенри не беше доволен:

• Чиповете са на Галактис, а Калорид е делегат, ще се вдигне шум до бездната. Още едно тъпо изказване и си отстранен. Саид, при теб какво става?

            Споменатият намести очилата си:

• Преговорите вървят, но бавно. Пипаме внимателно, защото дромедите са свръхинтелигентни. Искат да правят референдум, преди продажбата на Астеда.

            Хенри изслуша всеки, който имаше да каже нещо. После включи стената и започна да обобщава по нея:

• Приоритетът е сделката. Саид, имаш неограничен ресурс за нея. Никакъв референдум, избегнете го! Памбос, изключете чипа на един от екипажа, без значение! Това ще ги забави малко. Някой да изпрати екипа от Веда, да разчистят при първа възможност! Искам графикът на генерал Юп да бъде запълнен със срещи за една седмица напред! Свържете се с всичките ни делегати, да имат готовност да отложат провеждането на сесията! Иван, назначи ми аналитик, трябва да знам движението на Калорид в реално време! Оставяме всичко друго, докато не приключим с този проблем.

            Не можа да свикне с официалностите и винаги гледаше срещите да са максимално кратки. Влезе в офиса си да провери как вървят цените на акциите, после доволен се отпусна, с чаша кафе в ръка.

            Галактис имаше толкова много възможности за развитие, но една машина, колкото по-голяма  ставаше, толкова повече колела трябваше да се въртят в нея. Някои се нуждаеха от побутване, смазване или смяна. Веднъж задвижена обаче, машината трудно можеше да бъде спряна.

            Все по-голямо влияние имаха в съюза. Един ден, след време, когато Хенри вече бъде забравен, нямаше да има съюз. Всичко щеше да бъде Галактис, цялата вселена. И хората отново щяха да бъдат доминантна раса, както говореха легендите, че е било някога.

            Всеки вид си имаше предназначение. Това на хората беше да управляват.

            В този миг гривната на ръката му потрепна. Погледна кой го търси и се изпълни с неприязън. Бяха Господарите.

• Има ли проблем? - чу глас, от който човек, неизрастнал по улиците, би потръпнал.
• Всички проблеми имат своите решения - отвърна спокойно. - Работим по въпроса както трябва.

            Те знаеха всичко. Къде е в момента, какво се каза на масата преди малко, само в мозъка му не можеха да ровят. Иначе да е мъртъв отдавна.

            Не бяха хора, личеше си по гласа, колкото и да е обработен. Това го дразнеше най-много. Можеше да има само една водеща раса. И той да стане Господар.

            Връзката прекъсна, защото вратата се отвори и на прага застана трътлесто девойче с очила, мъкнещо походна система.

• Аз съм аналитикът - гласчето ѝ потрепна, за нея Хенри беше като бог.
• Тръгваш плътно с мен и ме информираш за всяка стъпка! Независимо какво правя в момента. Не ми задаваш въпроси, ядеш, пикаеш и дишаш когато аз ти кажа. Ясно ли е?

            Тя уплашено кимна. Даже спря да диша, докато осъзнае, че това е само метафора. Зарови поглед в системата, намествайки очила.

            Хенри реши да демонстрира властта и великодушието си. Пусна едно кафе на автомата и го тикна към другия край на бюрото:

• В тази чаша има течност, която струва колкото целия ти доход до края на живота. Ако живееш дълго, разбира се. Сядай! За теб е.

***

            Следобеда прекара в конферентни връзки, смазваше някои колела. Аналитичката се правеше, че не слуша. Това бе информация, сриваща много съдби, за сметка на други. Горката не знаеше, че щом си свърши работата, ще бъде изключена. Никой не биваше да научава как се управлява Галактис.

• Корабът спря - докладва момичето, докато Хенри обясняваше кои хора трябва да се премахнат.

            Той прие това за добра поличба, затова допълни в разговора си:

• Все пак им дай последен шанс! При следващ провал, действай!

            Прекъсна връзката и съжали за размекването си, защото аналитичката се обади отново:

• Корабът тръгна, време до кацане осемнадесет часа.

            Стигаше му толкова работа за днес. Утре щеше да бъде много напрегнато.

• Прибираме се!

            Стана, момичето го последва, сгъвайки системата си в движение. Прелетяха до имението и влязоха вътре. Жена му още се препичаше край басейна. Беше гола, но това не я притесняваше.

• Гости ли имаме? - попита небрежно.
• Не, стой си! Отивам да поиграя крейс.

            Хенри се обърна към притесненото момиче:

• Ти остани тук! Може да се къпеш, печеш, барът е там, санитарната клетка - там.

            Самият той се отправи към спалнята, облече спортен екип и излезе на затревеното игрище зад къщата. Беше много добър на крейс.

            Играта се практикуваше в армията, защото тренираше рефлексите, мускулите и съобразителността. Шест автомата изстрелваха топчета към средата на терена, където заставаше играчът. С помощта на хилка, той трябваше да удря сините и да избягва червените.

            Всяка грешка предизвикваше освобождаване на електрически заряд по вендузите, залепени за играча. Започваше бавно, с по шест изстрела в минута от всички страни и постепенно ускоряваше.

            Хенри издържа осем минути, с две по-малко от личния си рекорд. Тялото му беше по-напрегнато от нормално. Разочарован и плувнал в пот, отиде да се измие и преоблече, после се върна при басейна.

            Жена му четеше книга, легнала по корем, докато задникът ѝ събираше тен. Тя свали слънчевите си очила и се усмихна нежно:

• Искаш ли сексче, скъпи?
• Не. Някакво развитие?

            Въпросът му беше към аналитичката, която плуваше в пот пред системата.

• Няма. Нашият екип пътува със седем часа закъснение след целта.
• Добре. Стаите отляво в коридора са за гости, избери си една! Сутринта ставам в седем и искам доклад. Сега си лягаме всички.

            Събуди го аромат на парфюм. Жена му си решеше косата пред огледалото.

• Искаш ли кафе, скъпи? Служителката те чака пред вратата.

            Хенри погледна часовника, минаваше осем. Скочи и отвори.

• Слушам.
• Сделката за Астеда е сключена. Време до кацане на кораба, четири часа.
• Чудесно! Искаш ли кафе?

            Тя замлъкна, сега виждайки, че е гол.

• Значи искаш. Скъпа, направи две! А ти си затвори устата, никога няма да легнеш с мен!

            Хенри изкара цял ден в кабинета си и усмивките се трупаха по лицето му. Анализаторката изреждаше събитията с равен тон:

• Делегат Калорид поиска спешна среща с генерал Юп. Време до кацане, два часа...
• Срещата е отказана, корабът кацна. Време за пристигане на екипа, шест часа...
• Делегатът пусна процедура за извънредно положение. Съветът гласува против...
• Правомощията на Калорид са отнети...
• Екипът за разчистване кацна.

            Когато дойде последната новина, Хенри вече чукаше жена си на бюрото. Щеше да е перфектно точно тогава тя да изкрещи в оргазъм. Но не се получи. Дори не изохка.