24 ene 2023, 12:08

На простора

701 4 20

Колкото ѝ да си тупаш праха, прашинка си оставаш!

 

Спомените са като жената - досадно-нахални когато най-малко ги желаят.

 

Целта оправдава последствията.

 

Едни търсят истината във виното, други в ракията, трети сами си я "раждат".

 

"Дядото отива в кафенето, бабата сяда да си гледа турския сериал. Внучката поръчва киефси по интернет." - сценарий за български сериал

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В Полша: Лешек, ако и следващата нощ се повтори същото, лятото отиваме на почивка в България!

    Сенилга - малък е, а вече знае! 😅 🤣 😘

    Силвееее! 😅 🤣 😘
  • ))) !!!*****

    а котик каже своїй мамі,
    що істина його в сметані
  • В Македония: Ванче, исто бугарин си бе, умора немаш!

    Ооо, нье! Те такова жувотно нема!😃

    Чувала бях някои, но те били цял романС🤣
  • Пепи, първият път, когато видях "На простора" се сетих за един виц, за това какво казва булката след първата брачна нощ в различните страни:
    В Германия: Ханс Дитрих, отиди в кухнята и направи кафе или и това не можеш да правиш?
    Във Франция: Жан-Пол, подай ми шампанското, че ми остана неприятен вкус в устата.
    В Англия: Сър, надявам се, че въпросът с потомството Ви е уреден и няма да се налага повече да вършим тези неуместни и неприлични движения.
    В Холандия: Скъпи, когато вече сме семейство, мога ли да използвам разкошната ти самобръсначка да си оформя мустаците?
    В Италия: Джузепе, и ти, и баща ти, и братята ти - всичките сте мръсници!
    В Испания: Фернандо, да ти представя семейния ни приятел Луис, както и двете ни деца.
    В Полша: Лешек, ако и следващата нощ се повтори същото, лятото отиваме на почивка в България!
    В Чехия: Хонзичко, жив ли си още?
    В Русия: За 127 път - За Сталину, за Родину - Ставай!!!
    В Македония: Ванче, исто бугарин си бе, умора немаш!
  • Мине. - навиците! Нашата 2-ра природа. И не рядко нашето криво огледало, често заради тях караме по инерцив.
    Благодаря за точната "рецензия", почувствах се на простора

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...