" Когато човекът ходи по пясъка, там има два чифта стъпки - неговите и тези на Господ. Когато му е най-тежко, стъпките остават само две. Защо? Защото тогава Господ го носи на раменете си!..."
Момчето замина за Америка. Живя там известно време. Прибра се за кратко, за да се види с родителите си. Запозна се с хубаво, младо момиче и се ожениха. Роди им се син. Мъжът се върна в Щатите. След време го последва и семейството му. Но преди това съпругата му се лекува от белодробно заболяване. Забременя отново. В третия месец изкара лека форма на Ковид. Оправи се бързо, но след три месеца се разболя от друг щам на Коронавирус. Този път тежко. Приеха я в болница. Състоянието й бързо се влошаваше. Изпадна в кома. Имаше много критични моменти! На 14. 02. мъжът й нарисува сърце на прозореца! На 01.03. й върза мартеница на глезена... Баткото тръгна на училище в първи клас. Лекарите прецениха, че трябва да извадят бебето и да го поставят в ковьоз. Момиченце. Братът на жената и свекърва й (на 72 години) заминаха за САЩ да помагат с каквото могат. Жената излезе от комата. Състоянието й започна малко по малко да се подобрява. Преместиха я в друга болница за рехабилитация. Започна да се изправя и да ходи с проходилка. След време я изписаха. На Великден изписаха й бебето. След месец жената вече ходеше на професионални курсове...
...Тази история е действителен случай и е пример за това, как Вярата в Господ, силата на човешкият дух и подкрепата на най-близките са способни да вършат чудеса!...
© Радослава Антонова Todos los derechos reservados
Хиляди благодарности на лекарите и обслужващият персонал!!!...