6 jun 2021, 12:57

На раменете на Господ

  Prosa » Relatos
981 0 5
1 мин за четене

" Когато човекът ходи по пясъка, там има два чифта стъпки - неговите и тези на Господ. Когато му е най-тежко, стъпките остават само две. Защо? Защото тогава Господ го носи на раменете си!..."

 

 

   Момчето замина за Америка. Живя там известно време. Прибра се за кратко, за да се види с родителите си. Запозна се с хубаво, младо момиче и се ожениха. Роди им се син. Мъжът се върна в Щатите. След време го последва и семейството му. Но преди това съпругата му се лекува от белодробно заболяване. Забременя отново. В третия месец изкара лека форма на Ковид. Оправи се бързо, но след три месеца се разболя от друг щам на Коронавирус. Този път тежко. Приеха я в болница. Състоянието й бързо се влошаваше. Изпадна в кома. Имаше много критични моменти! На 14. 02. мъжът й нарисува сърце на прозореца! На 01.03. й върза мартеница на глезена... Баткото тръгна на училище в първи клас. Лекарите прецениха, че трябва да извадят бебето и да го поставят в ковьоз. Момиченце. Братът на жената и свекърва й (на 72 години) заминаха за САЩ да помагат с каквото могат. Жената излезе от комата. Състоянието й започна малко по малко да се подобрява. Преместиха я в друга болница за рехабилитация. Започна да се изправя и да ходи с проходилка. След време я изписаха. На Великден изписаха й бебето. След месец жената вече ходеше на професионални курсове...

 

  ...Тази история е действителен случай и е пример за това, как Вярата в Господ, силата на човешкият дух и подкрепата на най-близките са способни да вършат чудеса!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

19 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...