6.06.2021 г., 12:57

На раменете на Господ

984 0 5
1 мин за четене

" Когато човекът ходи по пясъка, там има два чифта стъпки - неговите и тези на Господ. Когато му е най-тежко, стъпките остават само две. Защо? Защото тогава Господ го носи на раменете си!..."

 

 

   Момчето замина за Америка. Живя там известно време. Прибра се за кратко, за да се види с родителите си. Запозна се с хубаво, младо момиче и се ожениха. Роди им се син. Мъжът се върна в Щатите. След време го последва и семейството му. Но преди това съпругата му се лекува от белодробно заболяване. Забременя отново. В третия месец изкара лека форма на Ковид. Оправи се бързо, но след три месеца се разболя от друг щам на Коронавирус. Този път тежко. Приеха я в болница. Състоянието й бързо се влошаваше. Изпадна в кома. Имаше много критични моменти! На 14. 02. мъжът й нарисува сърце на прозореца! На 01.03. й върза мартеница на глезена... Баткото тръгна на училище в първи клас. Лекарите прецениха, че трябва да извадят бебето и да го поставят в ковьоз. Момиченце. Братът на жената и свекърва й (на 72 години) заминаха за САЩ да помагат с каквото могат. Жената излезе от комата. Състоянието й започна малко по малко да се подобрява. Преместиха я в друга болница за рехабилитация. Започна да се изправя и да ходи с проходилка. След време я изписаха. На Великден изписаха й бебето. След месец жената вече ходеше на професионални курсове...

 

  ...Тази история е действителен случай и е пример за това, как Вярата в Господ, силата на човешкият дух и подкрепата на най-близките са способни да вършат чудеса!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

19 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...