Майкъл викаше изплашено за помощ с всички сили, но гласът му не издаваше никакъв звук. Лицето му бе обляно със студена пот, а сърцето му биеше по-бързо от това на новородено бебе.
Бе увиснал, на ръба на 20 метрова запустяла сграда,едвам държейки се с пръстите на едната си ръка. Времето беше по-студено от всякога, големи скални орели прелитаха край него, сякаш искаха да му помогнат. Майкъл бе в края на силите си. Той разбра, тежката си съдба, но не поиска да я приеме.
Сълзи започнаха да се стичат по лицето му, умалената му ръка изтръпна...
Изведнъж, Майкъл усети неописуемото чувство, че пада. Той продължи да вика с безшумния си глас, а земята, като че ли беше бездънна. Това бе най-страшния миг в живота Му! Падайки безславно към бездната, внезапно чу думи, които промениха всичко:
- Майкъл, събуди се..., закъсняваш за училище!
© Dimitar Nikolov Todos los derechos reservados