- Това, което болшинството от хората са решили, че трябва да бъде. Не е непременно най-добрата, нито най-логичната, а тази, която се е приспособила към колективното желание. Виждаш ли какво имам на врата си?
- Вратовръзка.
- Точно така. Отговорът ти е логичен, свързан, като на съвсем нормален човек: вратовръзка!
Един луд обаче би казал, че имам на врата си смешен, ненужен, завързан по сложен начин шарен парцал, който затруднява движението на главата и изисква по-голямо усилие, за да влезе въздух в дробовете. Ако застана близо до някой вентилатор и не внимавам, мога дори да се удуша с този парцал.
Ако някой луд ме попита за какво служи вратовръзката, ще трябва да му отговоря: за абсолютно нищо. Дори и за украса не служи, защото в днешно време се е превърнала в символ на заробване, власт, отчуждение. Вратовръзката служи единствено за това - като се прибереш вкъщи, да я махнеш с усещането, че си се отървал от нещо, за което дори не знаеш какво е.
- Погледни ме в очите и запомни какво ще ти кажа! Има само две неща, които са забранени: едното от човешкия закон, другото - от Божия. Никога не принуждавай някого да се люби, тъй като това се смята за изнасилване. И никога недей да имаш сексуална връзка с дете, защото това е най-тежкия грях. Свободна си да правиш всичко останало. Винаги съществува някой, който желае същото, което искаш и ти.
Жени, които бяха учили в религиозни колежи, мечтаеха да бъдат унижавани, мъже в костюми и с вратовръзки, висши държавни служители, разказваха как харчат цели състояния по румънски проститутки само за да могат да им ближат краката. Съпрузи, които искаха да гледат как чужди мъже обладават съпругите им, жени, които мастурбираха всеки път, когато откриваха, че собствените им мъже им изневеряваха.
И оргии. Изглежда, че всички хора поне веднъж в живота си биха искали да участват в оргии.
Хората говорят по-открито пред психиатър, отколкото пред свещеник, защото лекарят не ги заплашва с ада. През дългата си кариера на психиатър д-р Игор вече бе чул всичко, което имаха да му разкажат.
Разказваха му. Рядко го правеха. Дори след толкова години в тази професия той още се питаше: защо хората се страхуват да бъдат различни.
Когато се опитваше да узнае причината, отговорът, който най-често получаваше, бе: „Съпругът ми ще си помисли, че съм проститутка. "А когато пред него стоеше мъж, той винаги казваше:"Жена ми заслужава да се отнасям към нея с уважение."
И обикновено разговорът приключва дотук. Нямаше смисъл да обяснява, че хората имат различен сексуален облик, неповторим като отпечатъците на пръстите им. Никой не искаше да повярва в това. Бе много рисковано да се държиш твърде свободно в леглото, особено когато се страхуваш, че партньорът ти все още е роб на предразсъдъците си.
Из „Вероника решава да умре" на Пауло Куелю
Изчетох я на един дъх. Влюбих се лудо в автора, може би защото е пролет. Но и аз като него се опитвам да кажа, че всичко, което не е забранено е позволено... в любовта.
Опитвам се да кажа на всички жени да не симулират оргазъм. Защото започват въпросите: в мен ли е причината или той не е достатъчно добър любовник? Дали си има някоя, а аз за нищо не ставам? По-лошо от това няма. Колко е хубаво след като сте правили любов да кажете: По-хубаво не ми е било никога! И така всеки път. Ако трябва си затворете очите и пуснете еротичните си фантазии на воля или просто откажете. Но да симулираш оргазъм?! То на теб не ти е хубаво, а предполага се и на него.
Веднъж след бурна нощ мъжът ми ме попита:
- Хубаво ли ти беше?
И аз му казах ей така за разнообразие:
- Не, не ми беше хубаво! Преструвах се заради теб. Просто симулирах оргазъм.
А той понеже знае, че аз си се обичам много и няма да направя нещо в свой ущърб ми отговори.
- Всъщност и на мен не ми беше кой знае колко добре, затова и аз симулирах оргазъм.
- Е това не го очаквах от теб! Значи не ме обичаш така ли?... Искаш ли да повториме, а?! За да оправиме нещата.
- Хитруша такава, добре хайде!
Ей не разбира от майтап моят мъж. То да не се пошегуваш с него. И аз нали съм лекомислена - хайде...
Много щеше да бъде хубаво ако е верно, но това са спомени от младини. Леле колко отдавна помня!!!
И така мили дами никога не симулирайте, защото мъжът до вас не е режисьор, който да ви избира за главна женска роля. Нито пък сте на кастинг за най-древната професия. Просто правете любов, тогава и вие и той ще се почувствате на седмото небе. Как ли е там сега?! Приключвам да пиша и отивам... знаете адреса.
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
Колко си права Етчи!!! А аз си летя, станала съм почти летяща вече...От пролетта ще да е.