Той беше младo момче от малко село близо до Пловдив. Никога не беше виждал нито морето, нито планините, а само полята и горите. Имаше жена и малко момченце, които обичаше повече от всичко. Не искаше да ходи на война, но го призоваха и пратиха на Македонския фронт.
Месеци наред се сражава в окопите по поречието на река Черна, изправен срещу сърби и французи. Виждаше как другарите му умират от куршуми, снаряди, щикове и болести. Самият той беше убил много врагове, но не изпитваше омраза или радост, а само тъга и страх. Липсваха му домът и семейството. Всеки ден се молеше войната да свърши. Молеше се да види селото си, приказните гледки на родния си край. Молеше се да се върне жив.
Но войната не стихваше. Тя само се разпалваше, като огнена буря, чиито край бе далеч отвъд хоризонта. През пролетта на 1917 г. съюзниците започнаха масирана офанзива срещу българските позиции в завоя на Черна. Неговата дивизия беше в центъра на атаката, превъзхождана по численост и въоръжение от врага. Съюзниче ...