На върха на иглата
Разказ
Брат ми, сори че ти пиша след толкова време. Не можах по-рано. Как е малката? Тръгна ли на училище? А Нели как е? Спомням си ви двамцата още от детската градина. Обичам ви. Не съм ви забравил, ей!
Скоро си идвам. Първо трябва да свърша нещо. Пиша ти, защото сигурно няма да успея да ти го кажа… Тази вечер ще стана убиец и ми е нервно. Втриса ме ужасно. Мисълта, че ще отнема живота на друго човешко същество ме вледенява. Мислел съм го с години, надъхвал съм се, но сега изведнъж нещо ме достраша. Обаче ще го направя, човече, ще го направя!
Не искам да бъда запомнен с това… само на тебе ще кажа… ако не забравя… щото много забравям, човече. Малко неща помня от детството, ама помня тебе. И тайфата. И онзи. Знаеш кой. Онзи.
Събрали се бяхме ние, хлапетата, в детската градина, до Мимето. Ти беше с Нелка още от тогава… тя май ме харесваше, но аз не правих нищо с нея… а може би правих. Кой да помни? Детска му работа.
Така и не го забравих, брат. Появи се от ъгъла. Ние ч ...