Не бяха изминали и няколко минути, откакто решихме да се махнем от магистралата, и започна да вали...отначало лекичко, а после като музика с накъсан ритъм дъждът се спусна стремглаво към земята.
Придвижвахме се като прибягвахме между сушинките, като се отбихме междувременно в едно магазинче, откъдето взех някои неща за хапване, алкохол и няколко степ-а. Блокът се оказа наблизо, а усещането за невероятна нощ вече витаеше във въздуха.
Вмъкнахме се във входа, вече леко поомокрени, а навън тъкмо започваше да се излива истински порой. Апартаментът...какъв апартамент само, чакайте да пробвам да ви го опиша: бе на първия етаж, външната врата боядисана изцяло в черно, като отсрани бе нарисуван огромен обърнат черен кръст(Боже, какво ли говореха съседите?)...пространството наоколо беше обрисувано с надписи...вътре...почти пълна мизерия - всичко олющено, подът бе покрит с жалко подобие на мокет, стените покрити с имената на метъл групи, носители на най-радикалното в стила, вратите без брави...на ...