17.06.2005 г., 22:28

Началото ІІІ

1.7K 0 0
2 мин за четене
Не бяха изминали и няколко минути, откакто решихме да се махнем от магистралата, и започна да вали...отначало лекичко, а после като музика с накъсан ритъм дъждът се спусна стремглаво към земята.
Придвижвахме се като прибягвахме между сушинките, като се отбихме междувременно в едно магазинче, откъдето взех някои неща за хапване, алкохол и няколко степ-а. Блокът се оказа наблизо, а усещането за невероятна нощ вече витаеше във въздуха.
Вмъкнахме се във входа, вече леко поомокрени, а навън тъкмо започваше да се излива истински порой. Апартаментът...какъв апартамент само, чакайте да пробвам да ви го опиша: бе на първия етаж, външната врата боядисана изцяло в черно, като отсрани бе нарисуван огромен обърнат черен кръст(Боже, какво ли говореха съседите?)...пространството наоколо беше обрисувано с надписи...вътре...почти пълна мизерия - всичко олющено, подът бе покрит с жалко подобие на мокет, стените покрити с имената на метъл групи, носители на най-радикалното в стила, вратите без брави...навсякъде те гледаха обърнати кръстове, пентаграми и други подобни атрибути. Звучеше съответната за обстановката ултра твърда музика, а въздуха бе наситен с дим от какво ли не...и ако щете вярвайте, по една от стените лениво се разхождаше хлебарка. Стопанинът на това свърталище на духове се оказа студент-художник, който беше събрал няколко свои прятелчета и си прекарваха супер според техните разбирания. Всички много се зарадваха на Калин, мен ме приеха с интерес, също и алкохола, който носех, поразпитаха ме какав съм, и започнахме да си говорим за това-онова...е, намерихме бързо общ език, като се опитвах да вкарам в употреба не толкова обширните си познания за групите, които слушаха.Почнаха и първите наздравици...С Калин отидохме да хапнем в кухнята хляб, сирене, лютеница и кренвирши(ееех, гладни студенски години), а пълата мизерия наоколо въобще не попречи на апетита ми, цял ден почти нищо не бях слагал в стомаха си(а между другото тоалетната и банята на фона на останалата разруха бяха супер чисти).
Оказа се, че момичето на един от приятелите на домакина ще идва заедо с няколко свои приятелки на купона.
(Факт 2- хората с обикновени коли принцино спират по-често от тези с лъскави нови коли. Това вероятно се дължи на обстоятелството, че хората с ограничени финансови възможности по-лесно влизат в положение на стопаджията, като често много от тях също са си търсили късмета на стоп. Да ти спре юпи е толкова рядко, колкото да ти спре и красива сама жена-вероятно се притесняват да не им се изцапа тапицерията, пък и все бързат.Разбира се, има готини хора и между тях. Най-често спират шофьорите на товарни автомобили, често отегчени от самотата на дългия път, неосъзато усещайки неговата безкрайност).

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хр М Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...