17.06.2005 г., 22:28 ч.
Началото ІІІ
1245
0
0
2 мин за четене
Не бяха изминали и няколко минути, откакто решихме да се махнем от магистралата, и започна да вали...отначало лекичко, а после като музика с накъсан ритъм дъждът се спусна стремглаво към земята.
Придвижвахме се като прибягвахме между сушинките, като се отбихме междувременно в едно магазинче, откъдето взех някои неща за хапване, алкохол и няколко степ-а. Блокът се оказа наблизо, а усещането за невероятна нощ вече витаеше във въздуха.
Вмъкнахме се във входа, вече леко поомокрени, а навън тъкмо започваше да се излива истински порой. Апартаментът...какъв апартамент само, чакайте да пробвам да ви го опиша: бе на първия етаж, външната врата боядисана изцяло в черно, като отсрани бе нарисуван огромен обърнат черен кръст(Боже, какво ли говореха съседите?)...пространството наоколо беше обрисувано с надписи...вътре...почти пълна мизерия - всичко олющено, подът бе покрит с жалко подобие на мокет, стените покрити с имената на метъл групи, носители на най-радикалното в стила, вратите без брави...навсякъде те гледаха обърнати кръстове, пентаграми и други подобни атрибути. Звучеше съответната за обстановката ултра твърда музика, а въздуха бе наситен с дим от какво ли не...и ако щете вярвайте, по една от стените лениво се разхождаше хлебарка. Стопанинът на това свърталище на духове се оказа студент-художник, който беше събрал няколко свои прятелчета и си прекарваха супер според техните разбирания. Всички много се зарадваха на Калин, мен ме приеха с интерес, също и алкохола, който носех, поразпитаха ме какав съм, и започнахме да си говорим за това-онова...е, намерихме бързо общ език, като се опитвах да вкарам в употреба не толкова обширните си познания за групите, които слушаха.Почнаха и първите наздравици...С Калин отидохме да хапнем в кухнята хляб, сирене, лютеница и кренвирши(ееех, гладни студенски години), а пълата мизерия наоколо въобще не попречи на апетита ми, цял ден почти нищо не бях слагал в стомаха си(а между другото тоалетната и банята на фона на останалата разруха бяха супер чисти).
Оказа се, че момичето на един от приятелите на домакина ще идва заедо с няколко свои приятелки на купона.
(Факт 2- хората с обикновени коли принцино спират по-често от тези с лъскави нови коли. Това вероятно се дължи на обстоятелството, че хората с ограничени финансови възможности по-лесно влизат в положение на стопаджията, като често много от тях също са си търсили късмета на стоп. Да ти спре юпи е толкова рядко, колкото да ти спре и красива сама жена-вероятно се притесняват да не им се изцапа тапицерията, пък и все бързат.Разбира се, има готини хора и между тях. Най-често спират шофьорите на товарни автомобили, често отегчени от самотата на дългия път, неосъзато усещайки неговата безкрайност).
Придвижвахме се като прибягвахме между сушинките, като се отбихме междувременно в едно магазинче, откъдето взех някои неща за хапване, алкохол и няколко степ-а. Блокът се оказа наблизо, а усещането за невероятна нощ вече витаеше във въздуха.
Вмъкнахме се във входа, вече леко поомокрени, а навън тъкмо започваше да се излива истински порой. Апартаментът...какъв апартамент само, чакайте да пробвам да ви го опиша: бе на първия етаж, външната врата боядисана изцяло в черно, като отсрани бе нарисуван огромен обърнат черен кръст(Боже, какво ли говореха съседите?)...пространството наоколо беше обрисувано с надписи...вътре...почти пълна мизерия - всичко олющено, подът бе покрит с жалко подобие на мокет, стените покрити с имената на метъл групи, носители на най-радикалното в стила, вратите без брави...навсякъде те гледаха обърнати кръстове, пентаграми и други подобни атрибути. Звучеше съответната за обстановката ултра твърда музика, а въздуха бе наситен с дим от какво ли не...и ако щете вярвайте, по една от стените лениво се разхождаше хлебарка. Стопанинът на това свърталище на духове се оказа студент-художник, който беше събрал няколко свои прятелчета и си прекарваха супер според техните разбирания. Всички много се зарадваха на Калин, мен ме приеха с интерес, също и алкохола, който носех, поразпитаха ме какав съм, и започнахме да си говорим за това-онова...е, намерихме бързо общ език, като се опитвах да вкарам в употреба не толкова обширните си познания за групите, които слушаха.Почнаха и първите наздравици...С Калин отидохме да хапнем в кухнята хляб, сирене, лютеница и кренвирши(ееех, гладни студенски години), а пълата мизерия наоколо въобще не попречи на апетита ми, цял ден почти нищо не бях слагал в стомаха си(а между другото тоалетната и банята на фона на останалата разруха бяха супер чисти).
Оказа се, че момичето на един от приятелите на домакина ще идва заедо с няколко свои приятелки на купона.
(Факт 2- хората с обикновени коли принцино спират по-често от тези с лъскави нови коли. Това вероятно се дължи на обстоятелството, че хората с ограничени финансови възможности по-лесно влизат в положение на стопаджията, като често много от тях също са си търсили късмета на стоп. Да ти спре юпи е толкова рядко, колкото да ти спре и красива сама жена-вероятно се притесняват да не им се изцапа тапицерията, пък и все бързат.Разбира се, има готини хора и между тях. Най-често спират шофьорите на товарни автомобили, често отегчени от самотата на дългия път, неосъзато усещайки неговата безкрайност).
© Хр М Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
