8 feb 2014, 22:05  

Надежда не крепи ме вече!

  Prosa » Otros
568 0 0
1 мин за четене

Надежда не крепи ме вече!

 

Помниш ли деня, в който тя се роди?

Помниш ли смеха й ?

Първите й стъпки?

Първите й думи?...

Първото й влюбване?

Знаеш ли за трудностите и разочарованията, с които се сблъсква всеки ден по пътя към израстването си?

Не! Ти не помниш и нищо не знаеш! Дни и години, изминали в очакване на сбъдване на дадените от теб обещания... Дни и години на безброй изплакани сълзи, пропилени надежди и многобройни разочарования!
Дълго надежди таеше, дълго погледът си от вратата не отместваше...

Ала ден един настъпи, малкото момиче превърна се в млада дама...
Най-голямата, безрезервна любов,  съществуваща на земята тя позна...
Тази, която само една майка може да дари на своето дете... Майка-героиня!
Майка с непоколебима вяра и несломима воля!

От своята майка, младата дама научи как слабостите си в сила да превръща, разочарованието в амбиция, а на вярата гръб никога да не обръща!


2013г.

Сузана Хараланова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сузана Хараланова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...