Сервитьорката беше млада, красива, пъргава, спретната, учтива…
И той редовно й оставяше бакшиш от левче.
После започна да ходи и вечер. Хапваше, пиеше я с поглед, оставяше бакшиш от 2 лева…
Покани я на среща, после на морето, ожениха се…
А семейният живот не е евтино удоволствие. Той и занапред се хранеше в заведението, но бакшиш не й оставяше. Трябва да се пести и удоволствията да се категоризират по необходимост…
хххх
Валеше дъжд. Проливен дъжд. Потоци вода, поройчета по улицата.
Хората се криеха под стрехите, стискаха здраво чадърите, увиваха се в дъждобраните…
Само един переше направо по улицата. Сух и безгрижен…
- Тоя да не е магьосник? – попита някой.
- Не, бе – политикан е. Свикнал е да минава между капките…
И, разбира се - покана в моя блог, на интересен коментар - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Todos los derechos reservados