28 nov 2015, 22:57  

Наивността

  Prosa » Otros
561 0 2
1 мин за четене

 

 

"Намирам наивността за едно от най-привлекателните качества.

Не е като да си глупав. 

Тя е онова малко дете у вече порасналия човек. 

Онова дете, вярващо в добрите намерения на хората,

онова дете, за което зло не съществува.

 Детето, което отказва да приеме, че не винаги хората са без задни мисли. 

Сладко е, но все по-трудно откриваемо днес у нас, хората.

 След куп предателства и удари в гърба, възрастният човек заключва детето в себе си и му забранява да се меси в каквото и да било, вярващ, че единственото, което ще получи, ръководейки се от него, е поредното разочарование. 

Когато детето вече го няма, човек става подозрителен към всичко и всички, няма вече вяра в доброто, а само стоене нащрек, в готовност, за новия удар."

 

https://www.facebook.com/SomeonesPhilosophy/ 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много правилно, добри размишления!
  • Текстът ми допада, но предпочитам да чета нещата в литературните сайтове, където има повече поети и писатели, отколкото в една социална мрежа, където приятелите са повече, отколкото ценителите.

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...