Най-добрата ми приятелка е моята слънчева приятелка Емилия Петрова. Тя е много добра с мен. Радвам, че я имам като психолог-приятелка. Тя неведнъж ми е помагала в емоцията тъга. Вдъхновява ме да пиша поезия и проза. Какво друго да кажа за нея, тя е всичко от което има нужда един прекалено емоционален човек като мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Петкова Todos los derechos reservados
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
