Няма начин да не пиша за Крисчо - нашето комшийче, защото той е култова фигура. Крисчо е малък, но голям образ - винаги чист и спретнат, с ококорено големи, умно гледащи сини очи и къса руса косица, сресана по комсомолски на път. Това е просто Крисчо - новият верен поданик на Сашко. Той следва Сашко верноподанически навсякъде и във всичко - особено в пакостите. Така Крисчо имаше честта да се научи да псува на майка именно от своя мъдър духовен учител и водач - Сашко. Но за да демонстрира усвоения фундамент от знания пред своите родители, Крисчо ги напсувал на майка, което му коства 3 дни домашен арест. Достатъчно тежка присъда, за да накара всеки, но не и Крисчо да се откаже от убежденията си. Крисчо издържа стоически като комунист на разпит и когато излезе пак на улицата - около малката му сресана главица сякаш имаше ореол на мъченик на вярата. Той беше извоювал с достойнство изконното си човешко право да псува на воля! Това особено го издигна в очите на Сашко, но той продължи да бъде строг учител и наставник. Сашко не трепна, дори когато Крисчо, залисан да следи с раболепен поглед своя наставник в живота, се удари в кофа за боклук на улицата и падна от колелото. Макар и не човек, а желязо в морално-волево отношение, Крисчо се разплака горко, търсейки утеха в Сашко. Но от него той получи само строго мъмрене за проявената слабост: "Стига си ревал, нЕма ти нищо!" И, о, чудо! В тоз миг Крисчо стана, отупа се, преглътна болката и сълзите, и продължи, все едно наистина му нЕмаше нищо...
... Но поетът най-добре го е написал- "Не човек, а желязо!" Или просто - Крисчо. Най- железният Крисчо, когото познавам!