Маниак, ненормалник, зажаднял за плът. Повечето ме наричаха така щом зърнеха моите произведения. Голотата не им понасяше. Те бяха свикнали да гледат през призми и маски и не обичаха да поглеждат нещата естетически - очи в очи. Може би ги беше страх, не какво ще открият в творбите, а в самите тях. Моите произведения бяха за ценителите на плътта, но не зажаднелите за нея, а за тези, които я бяха опознали и разбрали желанията и.
Повечето хора не можеха да разберат за какво се опитвам да им кажа. Оставах неразбран за тях и поради тази причина ме мислеха за смахнат. Не ставаше дума само за голотата, или поне не физическата. Аз говорех за комплекс тяло- душа, плът- плът. Опознавайки плътта, опознаваме желанията и духа, не само собствените, но и на човека, чието тяло докосва нашето. Тялото е като магнит. Допира на плътта в чужда е като наркотик. Сливането на две тела дава шанс за сливане и на мисълта. Дали пък хората имаха известно право! Пристрастяване... Най-сладката патология!
Беше вторник ...