Nov 22, 2017, 11:02 AM

Най-сладката диагноза! Изповед на пристрастения.

2.1K 1 1
2 min reading

    Маниак, ненормалник, зажаднял за плът. Повечето ме наричаха така щом зърнеха моите произведения. Голотата не им понасяше. Те бяха свикнали да гледат през призми и маски и не обичаха да поглеждат нещата естетически - очи в очи. Може би ги беше страх, не какво ще открият в творбите, а в самите тях. Моите произведения бяха за ценителите на плътта, но не зажаднелите за нея, а за тези, които я бяха опознали и разбрали желанията и.

     Повечето хора не можеха да разберат за какво се опитвам да им кажа. Оставах неразбран за тях и поради тази причина ме мислеха за смахнат.  Не ставаше дума само за голотата, или поне не физическата. Аз говорех за комплекс тяло- душа, плът- плът. Опознавайки плътта, опознаваме желанията и духа, не само собствените, но и на човека, чието тяло докосва нашето. Тялото е като магнит. Допира на плътта в чужда е като наркотик. Сливането на две тела дава шанс за сливане и на мисълта. Дали пък хората имаха известно право! Пристрастяване... Най-сладката патология!

    Беше вторник. Тогава я видях за първи път. Беше 07,00ч., тъмно и мрачно. Имах упражнение по анатомия и чаках автобуса. Стоях на спирката обкръжен от празни тела, оставили душите си в леглата. Уча медицина! Запознат съм с всеки сантиметър от човешкото тяло и мисля, че съм изучил всичките му особености, а също така и желанията на живото тяло. Ето я и нея. Идва на спирката и поглежда таблото. 5 минути докато рейса пристигне. Тъкмо щеше да се разсъни от сутрешните температури. Щом я зърнах привлече всяка моя клетка към нея. Излъчваше увереност, класа и страст. Долових парфюма ѝ. Миришеше на моето тяло. Погледах я в момента, в който тя също се беше обърнала към мен,  явно дочула мислите ми. Изведнъж осъзнах, че съм прехапал долната си устна. Не бях забелязал, защото беше изтръпнала от студа, но в този момент долових тънката алена струя да руква. Усещах тялото ѝ до моето. Всяка клетка улавяше присъствието и и как докосва устните ми, лишавайки ги от алената течност. След миг се отърсих, но виденията нахлуха в главата ми отново и отново, и не можех да се отърся. Бях запленен от излъчването на това момиче толкова, колкото ако до мен беше застанала Мерилин Монро.

Междувременно мириса на парфюма се засили и аз осъзнах, че е застанала пред мен с вперени очи към алената струйка, която все още беше на устната ми. Усмихна се! Въпреки студа всичко в мен вече кипеше. Тялото ми искаше нещо силно и  беше готово да го получи стига само и нейното да копнее за същото. Погледнах я в очите и веднага ги разбрах. Диагнозата ѝ беше същата като моята. Беше подушила моя парфюм. Миришех на нейното тяло. миришех на нейните мисли. Затворих очи!

Тя не само опозна тялото ми. Тя се превърна в анатом на душата ми и лекарство за болките ѝ.

 

Следва продължение...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Станиславов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това определено е вампирско....с тези аромати, подушване и тънка струйка кръв .

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...