Винаги съм искала да заснема събуждането на природата при изгрев слънце. Как цветовете разгръщат венчелистчетата си, сякаш за да посрещнат началото на деня.
Намирам се в ботаническата градина близо до дома си. Най–любимото ми място. Тук успявам да се успокоя и да помисля над проблемите си. Дядо ми, винаги щом ме видеше късно вечер с намусено лице, сядаше до мен и казваше: „Утрото е по–мъдро от вечерта”. Потупваше ме по рамото и заедно се прибирахме.
Сега съм тук сама, седя вглъбена в себе си, а сълзите, стичащи се по зачервените ми бузи, са наситени с неизречени думи, предназначени за хората, отправили обиди към мен. Денят бе ужасен, за няколко часа загубих роднина, приятел и пътя в живота си. Старецът ми. Моят любим старец се спомина пред очите ми, скарах се с най-добрия си приятел, защото изкарах целия си яд на него. Той винаги е бил моята опора.
Поглеждам часовника си. Гледам как времето тече, тънката стрелка, показваща секундите, се изнизва пъргаво пред погледа ми. Не мога да се съ ...