Днес ще сме двамата, нали?!
Него го няма и ти ще дойдеш, нали?!
Ще се разходим до любимите ни места, хванати ръка за ръка. Ще минем и по алеята с подарените ми от теб цветя. После ще се качим на някой потрошен автобус, ще се возим един до друг и през прозореца му ще надничаме като деца. Ще слезем на най-порутената спирка, ще съберем остатъка дъски и на земята като просяци ще седнем върху тях. Ще се смеем много, нали?! Без билетче на идващият автобус ще се качим. Ще слезем до първата видяна в далечината поляна. Ще се събуем боси, ще тичаме и там като деца. Ти ще ме догониш и вдигнеш на ръце, ще сме щастливи. Уморени ще полегнем върху тревата и ще гледаме небето. После ще се погледнем в очите. Сини и кафяви. Ти небето, аз земята. Ще минат часове така, в прегръдка една.
Звук от автобус... Бягай! Търси захвърлените ни обувки. 
Днес ще сме двамата, нали?!