21 ene 2014, 22:31

Нашеницът

  Prosa » De humor
866 0 0
1 мин за четене

   Стоя си значи аз в автобуса и си представям, че вече съм хм... у дома. Гледам срещу мене кого мислите - бай Ганьо. Досущ като него. Онзи - нашеницът. Ех, голям късмет да го видя на живо. Сякаш Алеко Константинов го е извадил от картинката и го е поставил тук, за да му се наслаждават. Голяма работа е туй, бай Ганьо, бе! Не случайно се слави с ганьовщината. Пътува той, с торбата. Сложил я  на колене и какво прави, мислите? Ами вади си от нея орехчета. Чопли ги с ножчето и се озърта някой да не го види.  А най- вече кондукторката. И лап, в устата. Да, ама аз го видях и му се наслаждавах на сладкия апетит. С торбата върху масата, т.е. върху коленете, с ножчето дупчи ли дупчи и чупи. Като го гледах колко сладко си лапва, започна да ми стържи в корема. Стържи та стържи, чак огънчета подскачат в очите ми. А, сега да те видим, Ганьо! Като си лапваш така сладко, преглъщаш ли лесно? Оглеждаш се като котарак, ама май накрая ще те хванат. Криеш се значи, да не те видят?  Ами, много си бил културен, та чак в автобуса си показваш тази култура? Браво на тебе! Какъвто си бил, такъв ще си останеш. Язък, че ако те видят чужденците, ще си рекат: "Вижте го този! Да му се ненагледаш!"

   Продължава си, бай Ганьо да чопли и да лапа, та когато слизах от автобуса, го изгледах така изпитателно, но горкият нали си е културен, не обърна никакво внимание, а продължи да чопли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Герасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...