Назад във времето, когато се завръщам...

Виждам едно дете, седи на стол и гледа синьозелените върхове на планината.

          Вълшебна е силата на детските спомени. Току те придърпат за сърцето и кажат: Върни се, ела, ще се разходим пак до Въртолията, ще пием вода от кладенчето. Да пошетаме към Оброчището до камъка.

          За вас тези думи незначат нищо, но аз усещам тайната им сила и се вълнувам.

          Сега да ви разкажа за Въртолията. Това е една местност до реката. Възрастните  имаха градини там. Отглеждаха чушки, домати, зеле, краставици и други зеленчуци. А ние, децата, им помогнем за малко, но очите ни отвъд реката. Леко се измъкнем и хоп - през реката, отвъд. По-малките цопваха във водата, но не смееха да се обадят. Там беше нашето царство на игри. Пиехме вода от кладенчето, криехме се в гората и забравяхме всичко и всички.

          Ще ме попитате за Оброчището до камъка. Това беше свят, изпълнен с чудеса. Намира се извън селото, на около километър разстояние.  За да стигнем до там, трябваше да преминем през боровата гора. В нея всяка година, на 18 юни празника на Св. Троица, се прави Раковишкия събор. Преминаваме и стигаме до камъка. Той е във формата на кръст. Поставен е в тази местност, за да напомня на хората за отминалите епохи. Там е било първото селище, преди днешното село. Долепяхме уши до камъка, и чувахме странни звуци. А планината до тази местност.... мислехме, че това е най-голямата планина в света.

          Свят загадъчен и привлекателен - това беше моят детски свят. Помами ме най-сетне, върна ме този свят на село. Пристигнах и изтръпнах. Това ли беше моето село?  Всъщност, то си беше същото, но все пак не беше то. Отидох да видя Въртолията. "Природата не се мени", тайно си мислех аз. Но, уви...

          Градините   ги нямаше. Въртолията беше малка полянка, обрасла с храсти. Реката, тази голяма река тогава - обикновена селска река.

          Но въпреки всичко, спомените в мойте детски очи останаха. И сега, когато се завръщам на село, използвам всяка свободна минута, да обикалям по старите стъпки на моето детство, с верния ми четириног приятел.

2007г.