Не е грях...!(Втора част)                                                                   ...

Няколко часа по-късно
 

         Софи се прибра напълно опиянена и по-щастлива от всякога.Щом си влезе вкъщи, се облегна на вратата, усмихната и ухилена както никога. Днес макар, че нищо в нея не се беше променило, тя се чувстваше различна и преобразена, и не само, защото усещаше всяка част от себе си по- изразена и очертана от когато и да било, но и защото беше споделена и изпълнена.Още не можеше да повярва какво и се случваше всичко си беше същото, но света и се е преобърна, защото тя отвори  сърцето си за любовта.

-Това е най-прекрасното, най-великото, най-разтърсващото чувство…!-каза тя и отново се засмя.

         От около 5 минути насам Тото наблюдаваше поведението на сестра си.Беше се облегнал на стената.Гледаше я хитро и забавно.Той веднага разбра какво се е случило с Софи.Накрая не се сдържа и избухна в луд смях.След това тя го изгледа.Най-после го беше забелязала, най-накрая се беше върнала на земята и разбра какво я очаква.Погледна го виновно и той предположи:

-Не си платила сметките,...нали?-попита я.

-Дам-отговори тя, кратко и просто-Но ако искаш, ще се върна.Не вярвам, че са затворили-продължи тя в опит да го умилостиви.

-Сестра ми, знаеш ли колко е часът?-зададе и той този въпрос, опитвайки се да я ступа и тя да се усети.

-Не, както винаги!Защо,колко трябва да е?-отговори му тя, за да си го върне.При тази ситуация двамата се засмяха.Той се приближи до нея и тя го прегърна.След тази прегръдка, той отново се усмихна хитро и ехидно.

-Сега, вече ме разбираш, нали?В смисъл, знаеш какво ми се случва и на мен?Нещата не са толкова прости.-закачи се той-Часовникът показва, че е 20ч.

          В отговор Софи му хвърли онзи страшен и предупредителен поглед.След тази дързост от негова страна той се приготви на старта, а тя го подгони.Гонеха се в продължение на 10мин и обиколиха цялата къща поне 5 пъти.Накрая се спряха в кухнята, защото тя го хвана и не само това-Събори го на земята и после се отзова на въпроса му с думи:

-Дам мъник, разбирам те сега,...повече от всякога, но доста пъти нещата се оказват по-прости от колкото някога си предполагал...много прости...- и му разказа какво се случи днес с нея.

Половин час по късно

          След като ги слушаше през последните 15 мин, мама Мария ги прекъсна със строг, но и весел тон:

-Добре, виждам ви че сте доволни и колко добре си прекарвате, ама все пак смятате ли да ми помогнете малко и да сервирате масата.Вече е време за вечеря, не мислите ли ?!

           При това и тримата се погледнаха, засмяха се и се захванаха за работа.

Малко по-късно по време на вечеря

            Мама Мария си зададе въпросът на въпросите:

-И все пак, отново ще отбележа-радвам се за вас, но някой сети ли...искам да кажа..., Антонио, сине мой, сети ли се отидеш и да платиш сметките най-накрая?-погледна го страшно.

-Сестра ми е виновна!-веднага я посочи той, в целта си да се измъкне от майчиния гняв.

-Разбира се, че аз съм виновна ...мамо, както винаги, но този път мъникът има известно право да ме уличи.Аз му обещах да го направя, но...нещата се стекоха по различен начин-защити тя, себе си и него.Това накара майка им да се усмихне горделиво и най-накрая открито да ги разпита, защо са толкова доволни.

 По късно същата вечер

            Семейството туко що беше раздигнало масата и всеки трябваше да се оттегли в стаята, когато някой почука на вратата и удари звънеца.Всички се спогледаха недоумяващо”Кой може да е в този късен час за посещения..”.Софи отиде да отвори вратата и като видя кой стоеше пред нея се усмихна-беше Мишел-най-добрата и приятелка.Двете се прегърнаха и Софи я покани да влезе с думите:

-Влизай, скъпа моя приятелко,...имам толкова много да ти разказвам...!

-Знам, нали за това съм тук!-каза Мишел, Софи я погледна неразбиращо и тя изясни ситуацията-Целият град те е видял да се разхождаш под ръка с някакъв красавец....и предполагам днес сте се запознали, иначе аз щях да знам!...Нали така?!А ти си прекарала целият следобед с него, ходили сте на кафе, на кино.., навсякъде...постоянно сте се прегръщали.София,какво се случва...?!!

           Приятелката на Мишел се засмя от сърце и каза, възмущавайки се:

-Но, не мога...ама как е възможно хората в този град да са такива клюкари!...Не е истина.., хайде с мен горе..., макар че вече знаеш почти всичко.

                  В този миг двете се затичаха нагоре.

След известно време в стаята на Софи:

-Радвам се за теб, приятелко!Поздравления!....Уау....това което ти се е случило,...наистина е страхотно!...Остави ме без думи!-отсече развълнувано Мишел, а след това прегърна приятелката си.

В този момент обаче се чу шум отвън.Все едно, че нещо или някой чукаше на прозореца.Двете се спогледаха.Софи отиде до прозореца и надникна, след това се прибра и изкрещя от кеф и радост:

-Той е,Той е,Той е.....!!!-щом чу тази новина Мишел веднага се изправи и каза на Софи, която все още подскачаше:

-Ама, ти?!Какво чакаш?!Бързо се покажи пак...или на твое място, аз...бих слязла долу...бързо, реагирай....!

Няколко минути след това

         Двете препрочитаха бележката, която Себас даде Софи.Ето, какво гласеше тя:

„О букнали огньове,

които озаряват

до дъно пещерите на душата,

дълбоки и сурови,

и милия даряват

със топлота и благост непозната!

Как ласкав и спокоен

пробуждаш мойто лоно,

където само ти живееш тайно!

Домогването твое

любовно, благосклонно

   изпълва ме със щастие безкрайно. „

 (Сан Хуан де ла Круз)

Пс:Не знам, къде се криеше досега и защо ме избягваше?Но...обичам те, хубаво момиче и това, което чувствам към теб е по-силно от всичко и затова завинаги ще те прегърна...


...Следва продължение...