Аман от досадници. По-лошо от досадник е пиян досадник. Едвам се отървах от един преди час. Бил емигрирал в зората на демокрацията в Германия и сега емигрирал от там пак у нас. Обясняваше ми, че се запознал наскоро, докато почивал за седмица на Кара Дере, с някой си Кадир. Бежанец от Сирия. Дошъл в Европа, с два чувала бомби, жени и деца. Висок, снажен, рус. Запознал се и с един Серьожа бежанец от Украйна, нисък, къдрав и черен като негър. Върви ги разбери тия бежанци. Двамата били дошли заедно на лодка през Черно море и акостирали точно на плажа. Украинецът му раздул, като разбрал, че е бил в Германия, че неговата баба била родена в немска плевня, по времето когато оня простак Хитлер се е напикавал в гащите. Там, в плевнята, се родила и майката на тоя Серьожа, а когато изръсила и него, забягнала с някакъв украински офицер и се пропила. Отгледал го баща му.

Това нещо, тази история за тия двамата, ми я обяснява половин час. Първо щял да ми разправи за Серьожа, а сетне ако ми било интересно и за Кадир. От един ъгъл, подхваща, от друг, от трети. Пияндетата имат стотици гледни точки и обичат да погледнат света от всякъде. Да го преценят, да го обмислят, да го прокълнат и да се натряскат. Та майка му на Серьогата, била прочута с това, че на осемдесет направила първото си единствено откритие. Открила , че ако си на осемдесет и подскочиш на един крак , то фрактурата ти е почти сигурна. После тоя, ужасна досада ви казвам, тоя взе, че рязко смени темата, като разгони мушиците и изля в търбуха си последните капки от някакво шишенце от фанта с капачка от кока кола. В неговото село до Карнобат, било имало трима чехи. Те не знаели че са чехи, а си мислели, че са французи и това години, докато не станало възможно ДНК изследването, изследвали се и се потвърдило. Останали като гръмнати. Били чистокръвни чехи. Което си е тъй, тъй си е. Вари го , печи го , това е. Та в Карнобат те всяка сутрин в три преди първи петли, били ставали в пиели сливова, танцували фокстрот и плашили гларусите от прозореца, крещейки че Никита Хрушчов е полуидиот. После лягали и спели почти до три следобед, а често откарвали и до полунощ. Но винаги на пълнолуние, когато русалките излизали по скалите да си пекат кълката на лунна светлина, а таласъмите ги шпионирали в храстите, чехите излизали и гордо изпявали химна на Чехия с една карнобатска кадъна, която научили как да го пее, а тя ги научила на други работи. Защото химнът на Чехия без женски глас бил гола вода. - Ако не вярваш- ми вика- ето тука и ми написа на един лист някакъв линк-

https://www.youtube.com/watch?v=cPT

После изневиделица пак смени пустата тема, остави русалките и отново задрънка за Серьожа. Какво бил правил Серьожа всеки ден от понеделника, когато акостирал, до неделя, когато този, моя събеседник, си бил тръгнал. Дали съм бил знаел? Че откъде да знам. Аз за тоя Серьожа за пръв път чувах. Казах му твърдо - Не! Хабер си нямам и не ме интересува.. А той вика: -Че какво може да прави един Серьожа? Напива се като прасе. Купил си още сутринта, като акостирали с Кадир литър водка, до обяд го пресушил и се въргалял в калта на Кара Дере. И така цялата седмица. -Лошо е това име, Сергей- заобяснява ми той- всеки втори Сергей е пиянде и тенденцията се влошава. Например само в Сибир, по данни на статистическият институт, било имало над 2 милиона Сергея, от тях седемстотин хиляди били на отчет в изтрезвителя, двеста хиляди на смъртно легло и сто хиляди били починали през последните десетина години. И това от пустата водка. -Тая отрова не я близвам- обяви той! Дори пръста си не бих натопил в нея. Веднъж се разтрих, бях простинал, а нямах първак, та се разтрих с водка и на сутринта ме откараха в болницата със силно повръщане и главозамайване. Значи, от мен да запомниш и да го кажеш на внуците си! Никога Сергей! Най - добре да се казваш Кънчо. Никой не те закача и не те има за човек. Минаваш през живота незабележимо. Никой не те вижда. Невидим си. Можеш да си ходиш ей така, чисто гол и никой няма да заподозре. Това е то, имената са важно нещо. Едно име може да те затрие, а може и да те спаси. Но има и други важни неща. Например да си стоиш ей така на въздух със шише мастика и купа лед, да гледаш залеза, а защо не и изгрева? Но не те съветвам за второто- повиши глас той- можеш да отнесеш не само ругатня, а дори ритник, комбал, шамар, а в Индонезия може дори да те убият. Сякаш съществува някаква дълбока конспирация да се презират хора които гледат изгрева със шише мастика, а ония дето гледат залеза никой не го е грижа за тях. Значи вечер можеш да отдъхваш, а сутрин не може?! Това е лицемерие и туйто.

-Нали?- попита ме той, а аз мълчах белким спре,защото ожаднях и взе да ми прилошава.

-А и все ще изскочи някоя леля- дуднеше той- ще ти се облещи като червен бивол, сякаш тя ти е купувала и мастиката ,и гащите, и оповръщания потник, сякаш ти е бърсала тя задника, и от нея си сукал, и ще ти се развика, че по - долна смрад от теб ни на белия свят има, ни на черния. Не бива така. Светът не е зверилник все пак. Та всеки има достойнство , не е ли тъй?

-Тъй е разбира се, съвсем си е тъй, казах аз и си тръгнах заднишком, заднишком, спънах се в някакви чували, падах , ставах, но продължих с твърда крачка, все пак беше още едва обяд. Той тръгна след мен, като настояваше да ми разправи и за тъжната история на Кадир, но аз не бях в състояние. Човек трябва да знае кога да спре. Да се научи да поставя граници. Ако тръгнеш да слушаш на всеки изпращял историите, па били те и за бежанци, то къде ще му отиде края. Не е ли тъй?

Въпреки това, той ме преследва поне десетина минути, като ми разправи, че в Сирия и въобще в арабския свят, най- лошите имена били Мустафа и Кадир. Всеки втори Мустафа се самовзривявал рано или късно, а при Кадировците, било всеки трети..

Но да ви питам и аз нещо, зарежете го тоя пияндурник, избягах му и тръгнах на сутрешен пазар из Карнобат. Какво според ваши сиятелства, може да се купи с тринадесет лева и седемдесет стотинки? Защото точно толкоз пари са ми останали в джоба. В левия са седем лева, а в десния шест и седемдесет. Някой ще рече- нищо не можеш купи с тия пари, по добре отиди и се обеси, но аз ще река, че мога да купя какво ли не. Например кило картофи, малка бутилка олио, сол, лук, досега към 4 лева, после два кренвирша и три яйца , станаха шест лева, бира 2 литра и шишенце гроздова за разтуха, и го докарахме до 10 лева, за останалите три и седемдесет можем да вземем един хляб, вафли "Боровец" към пет броя и ще остане нещичко и за плод. Да речем ябълка. Но кой ти яде плодове. Не сме деца , все пак. Вече сме изградени като организми. Идва време е за разграждане. Едно нещо което е изградено, има тенденция с времето да се разгражда, ако го оставиш само на себе си. това е физичен закон. А ние, ергените сме оставени кажи речи сами на себе си... Животът е така кратък за да се измъчваме. Та ще разкараме и кренвиршите. Това е отрова. Правят ги от свинска четина, копита, човки,пера и кафява боя. Махаме също и хляба. Последните проучвания са, че можеш да се гътнеш от филия- две бял хляб. Какво доживяхме, какви времена..Остават яйцата, но омлет без кренвирши не струва и пет пари. Махаме ги. Е тогава за к'ъф са ми лукът и олиото и картофите? Не обичам картофена салата, затова баста! Солта ще си я оставя. Живот без сол, не е възможен. Това сам Ленин го е казал. Оставям, обаче вафлите. Понякога зверски ми се дояда сладко и откачам. Освен нещо за пиене, дробът си иска и глюкоза. Значи останаха колко пари? Махам и нещастната двулитрова бутилка бира и шишенцето ракия и вземам две двулитровки бира и сериозно шише мастичка. За маслинки няма, но за една малка 250-грамова текила има, а се намира и сол. И ей го на, проста работа, 13 лева и седемдесет стотинки похарчени с разум и далновидност. Защо да се наядеш с омлет и да пиеш едното нищо и сетне цяла вечер да ти е чоглаво, наместо да изхвърлиш месото и всичко вредно и да направиш вечерта тиха и безметежна, а сутринта да подсладиш с вафли. Не е сложно, просто се иска ум и смелост. Малодушието ме ужасява. Няма да векуваме все пак. Затова долу овесените ядки и ябълките, те само удължават агонията човешка. Не е ли тъй? Тъй си е. Съвсем си е тъй, а който не вярва и дума, значи е от ония трезвените, които пият само с повод, или тайно. Не ги презирам, или мразя. Аз не съм подлец. Просто ми е жал , че си пропиляват живота в напразни надежди и накрая пак се превръщат в сбръчкани трезвеници , накиснати в някоя минерална баня, и покрити с лечебна кал като чумави. Това е позорен живот, не е ли тъй? Живот в страх и егоизъм. Не го разбирам това и туйто.

Айде, наздраве и не ме жалете. Наречете ме жалък пияница и неудачник. Та нима не съм такъв? Което си е тъй, тъй си е. Човек трябва да е честен. Трябва да е безпощаден към себе си и милостив към другите. Така виждам аз нещата, ще прощавате. Ако има нещо се извинявам. Все пак който не говори той не бърка. И който може да управлява езика си е съвършен мъж, както е рекъл Свети Яков. А аз да ви приличам на съвършен? По- скоро приличам на свършен.После върви разправяй, че буквата "ъ" била маловажна и едва ли не излишна. Та тя е решаваща!Приличам на мърша. Съвсем на нищо не мязам вече външно, а вътрешно не ми се мисли. Стомахът ми се е свил, а дробът уголемил.Гласът ми е дрезгав сякаш карам втори пубертет, а ноктите на ръцете ми са като на орел. Коса имам за три перуки , а перчемът ми е типично пиянски.

- Плешив пияница няма! - тъй ме учеше тате, зализвайки неговия - Всички са с буйни коси. С Непокорни и развяващи се от вятъра перчеми. Мъжът трябва рано или късно да избере. Или ще е плешив, или ще пие! Аз отдавна съм избрал. Не че съм суетен. Но все пак, косата пази, а слънцето е опасно. Ако се случи да заспиш на пейка, а то се случва, и си нямаш перчем, си загубен.

Но както и да е. Животът си е ваш. Живейте си както го разбирате. Само помнете че за всичко се плаща на тоя свят. За всяка гяволия. И аз ще си платя. На вересия не живея от казармата насам. Само дето не остана с какво. Всъщност мога да платя с черния си дроб. Някъде четох, че един на старо струвал хиляди евра. За моя няма да взема много, но пък могат да го положат в буркан в някое училище, за да гледат децата, как не бива да изглежда един черен дроб. С белия си дроб, обаче, мога да платя, че и ще ми останат пари за нещо качествено. Цял живот цигара не съм палил. Бъбреците ми също са в кондиция, пия течности като луд и пикая като кон през два часа. Сърцето ми е здраво, но е тъжно, чувствително. Такива сърца не се котират в наши дни. Кой иска да му присадят чувствително сърце? Никой. Трябва да не си в ред. Сега се търсят сърца корави, като камък и студени, като лед. С такива сърца се откарва стотина години, а и повече. Само душата си не давам. Което не значи, че не могат да ми я вземат. Има ловци на души. Омайват те със сладки приказки, с обещания, пари ти дават, или нещо качествено и ти вземат душата. Това ме плаши единствено в тоя живот. Да не ми вземат душата. Не я давам. Само дето пусто не знам как да я опазя. Казват, че тя най- трудно се опазвала. По лесно е да си запазиш дроба. В гробовете било имало стотици милиони с перфектни дробове, но без души. А аз наопаки, не ми пука за дроба, но душата не давам. Поне не без битка. Само дето се чудя, тая битка явна ли ще е , или тайна, започнала ли е, не е ли? Дано само да не е свършила. Усещам сутрин, че нещо не е наред и дяволски се е объркало. Но не знам какво. Трябва да се променя. Една леля ми го казва през ден. Като се разминаваме в една градинка. Тоест тя ме разминава. Човек е трудно променлив особено след 30 те. Но знам едно- човек се променя истински само ако някак стане смирен , или ако започне да пие. Аз вече веднъж съм се променил, значи мога и втори. Да си смирен не е проста работа. Защото смиреният си няма хабер, че е такъв. Да си смирен е състояние на духа. Алкохолиците се мъчат да го постигнат с пиене. Но така не смиряват духа, ами омаломощават тялото. Например пият самогон и се самоизгонват от тялото. То пада, докъдето е стигнало и се опитва да стане след часове. Това не е смирение. Не е смирение и себеправедността. Тази себеправедност дето гледа отвисоко на оклните, вместо да слезе при тях и да вдигне падналия. Истинското смирение е да ти се пие неистово, и да излееш бутилката с радост. Но за това ти е нужна вяра. Че има нещо по-добро от тая пуста бутилка... Та не ми пука дали ще оплешивея. Душата без коса е по ценна от косата без душа. Не е ли тъй?

Борете се и си пазете душите.Не знам как става, намерете някой дето знае и го питайте. И после пишете тука да разсърдим. В дискусиите се ражда истината. Не е ли тъй ? Тъй си е. Съвсем си е тъй...