Полет... стремглав, безкраен полет; безумна цветова смесица с ослепителна яркост изпълва пространството около мен, до най-отдалеченото ъгълче на възприятията ми; наоколо се стелят тежки вибрации, пронизват съществото ми; застопоряват ме в балон, пълен с безвремие, а след това ме изстрелват нататък към... края... целта... изхода от безпричинността, в която съм затънал при това Пътуване. Объркването ми избледнява, възвръщам контрола над себе си, скоростта намалява и застивам между Раелностите. До мен се отваря портал; кибритена кутийка; врата към друго съзнание, Мишел изскача от зейналата в тъканта на вселената цепнатина. Беше ме намерила, винаги успяваше.
- Ставаш все по-безрасъден и упорит и това не ми харесва! Добре, накъде сега?
- Момент, трябва да помисля малко, би трябвало вече да сме пристигнали, но изглежда не съм преценил правилно... разстоянието. Така, готов съм, просто продължи след мен.
Съсредоточих се и вихърът ни погълна, цветовата смесица избухна за един кратък момент и мя ...