Не, не мога да се изразя... Мълча... думите са заробени в гърлото ми... не, не мога да се изразя!
Може би съм прокълната да бъда няма, а може би аз да не разбирам посланието на този свят. Езикът ми не е достатъчен, за да изразя чувствата си, за да изригна вулкана в себе си - не съм намерила подходящи думи от никой друг език. "Ако думата е сребро, мълчанието е злато" - колко истинна е тази пословица, златото ме залива като водопад всяка секунда, подкупиха ме те, продадох себе си. За да бъда тази, която не съм.
Какво да разкажа пък, нека другите да говорят вместо мен, те знаят. Те са поставили законите, а аз съм клоунът в цирка. Или трябва да нося този товар, или да се предам, не трябва да покажа "пиянството" си.
Не мога да се изразя, да, мълча, също като нощните звезди, блестящи в далечината - аз блестя, с бледото си сияние, в далечината - далеч от себе си и от другите. Горя, но ми е близко тлението. В "Млечния път" на моя живот, не успях да загазя млякото, давя се! И аз съм една от таз ...