(Не познатите - край

- Къде ще ходим? – попита щастлива Стела. 

- Накъдето ни видят очите. – отговори загадъчно Теодор. 

Час по-късно двамата бяха в един бар. Поръчаха си коктейли. 

- Разкажи ми повече за себе си? – попита любопитна Стела. -  Що за птица си? – засмя се тя. 

- Интересна. – отговори важно той. – А ти? 

- И аз съм интересна. 

След бара те отидоха в апартамента и. Пуснаха си да гледат филм на лаптопа и. Двамата лежаха на тесния диван в хола. Теодор я беше прегърнал. Сърцата им биеха в унисон. Сякаш се случваше някаква магия. Сливане на две напълно еднакви души, които може би се познаваха от предишен живот. Беше вълшебно. И двамата за първи път се чувстваха по този начин, но дали това между тях не беше по-голямо от тях, само времето щеше да покаже...