Не съм от тия, дето… 5
Още съм в Лом. Живот, който тече бавно и безинтересно. Появи се, обаче, едно дребно нещо, което оживи дните ми. Повишиха ме! Секретарката излизе в отпуск по майчинство и, докато намерят заместничка ползваха мен. Скоро шефът забеляза, че пиша “ентелегентно” и не търсеха вече друга. Той беше добряк, но “спуснат” по партийна линия и май беше пропуснал доста уроци по граматика и правопис… Започна да ми дава външното писмо с “виж, направи отговор в..еди какъв смисъл..” Това малко настрои колежките срещу мен и тогава за пръв път направих посвещение в стихотворна форма, та “размекнах леда”...Беше времето на стенвестниците- табло, на което с рисунки се разказваше за живота в службата. Имаше хумористични, хвалебствени/ за проявени трудови подвизи/, уведомителни за разни събития, въобще облик на вестник, но закачен на стената. Имаше художник, който рисуваше “събитията”, а аз пишех нещо кратко като обяснителен текст и трябваше да е забавно. Много бях горда, защото никой от ...