Иржи (Ирина Филипова)
199 6666
6 июл. 2021 г., 15:53  

Не съм от тия, дето...5 

  Проза » Рассказы
722 9 34
11 мин за четене

       

             

                                             

                                             Не съм от тия, дето… 5

 

Още съм в Лом. Живот, който тече бавно и безинтересно. Появи се, обаче, едно дребно нещо, което оживи дните ми. Повишиха ме! Секретарката излизе в отпуск по майчинство и, докато намерят заместничка ползваха мен. Скоро шефът забеляза, че пиша “ентелегентно” и не търсеха вече друга. Той беше добряк, но “спуснат” по партийна линия и май беше пропуснал доста уроци по граматика и правопис… Започна да ми дава външното писмо с “виж, направи отговор в..еди какъв смисъл..” Това малко настрои колежките срещу мен и тогава за пръв път направих посвещение в стихотворна форма, та “размекнах леда”...Беше времето на стенвестниците- табло, на което с рисунки се разказваше за живота в службата. Имаше хумористични, хвалебствени/ за проявени трудови подвизи/, уведомителни за разни събития, въобще облик на вестник, но закачен на стената. Имаше художник, който рисуваше “събитията”, а аз пишех нещо кратко като обяснителен текст и трябваше да е забавно. Много бях горда, защото никой от персонала не го можеше.

 

Това беше вече и времето на съкратените думи по съветски образец- Нармаг, Хоремаг, Рабкор, Селкор, Досо, Пвхо../ Народен магазин, Хотел, ресторант, магазин, Работнически кореспондент, Селски кореспонден, Доброволна организация за съдействние на отбраната, Противовъздушна и химична отбрана../ И, както се казваше “Бори се за мир, но се готви за война”, така и ние трябваше да минем курсовете Пвхо и Досо. И стари и млади, и учени и неграмотни...Да си водим записки и пишем домашни, например “Как ще постъпите в ситуация- свири сирена, че ще има бомбардировка, тичаш към указаните скривалища, но от другите тичащи, припада някой..Ще го “зарежеш” ли , ще му окажеш ли първа помощ или ще му помогнеш да се скрие и той и как!” Беше много забавно, ако изпитват някоя баба с такъв въпрос и тя отговори: “Оно я пръво че си помислим, баш че козата са а откинала, та ич и друго нема а гледам!”…/Аз първо ще си помисля дали ако козата се е отвързала, хич друго няма да гледам!”*

 

Чрез курса Досо видях за пръв път море! От какъв зор трябваше да ни обучат и как се правят кораби, та бях на такъв курс във Варна. Настаниха ни в една вила в някакви лозя и курсът щеше да започне от втория ден, а в първия можехме да се разходим до Варна. На отиване- с група, но там някъде се зазяпах и изведнъж...групата изчезна. Дори не са разбрали, че ме няма, както аз още не бях разбрала адреса...Обхвана ме паника. Е, още не бях ревнала, когато видях милиционер и срам не срам, поисках помощ. Заведе ме в управлението им, за да издирят адреса … И още по- голям срам изпитах, когато пристигнах във вилата с полицейската кола! Това, набързо ме сприятели с всички колеги и започна обучението...Никога не бях пипала дърводелско ренде и такова трионче, с което обработвахме дървените летвички, за да стане после лодка, почти метър дълга.Още първия ден имах лепенки на всеки пръст на лявата ръка, защото чукчето хич не ме слушаше къде трябва да удря. Така ме взеха “под крило” мъжете, които изработиха всичките ми детайли, за да си занеса довършена лодката .Когато я донесох после в Лом, се чудехме къде да я съхраняваме, докато един ден малкото ми братче не я накисна в коритото на дворната чешма, за да плува и...”животът” й приключи!

 

Читалището, обаче, беше с такава обаятелна привлекателност, та и куцо и сакато се гъчкаше в разнообразните му дейности...Имаше оперета, драматичен театър, куклен театър, балет, симфоничен оркестър. Особен интерес имаше към оперетата, защото в хОра й можеха да участват много “действащи лица” и нали той не беше статично нареден на сцената, а изпълняваше действие, та всеки имаше самочувствието, че е артист...И всички го “можеха”! Когато с препоръка и аз попаднах там, най- напред бях в тия масови сцени. После ми даваха малки роли на субретки/ Щаси, Лиза.../ Малко трудно се преборих с родителското тяло, защото за тях артистът е “неморална личност” щом може да се “целува публично”! А за мен светът там беше друг- по красив, по- вълнуващ, нямаше го в обикновения живот. На ужким, ама трябваше да имитираме флиртуване...Ариите ми бяха в мозъка дори, когато траках на машината. Освен ИФ-а, станах и “оная, артистката” и когато някой питаше нещо, го пращаха “иди при артиската, през нея минава всичко, тя знае къде е..”

 

Оперетата беше самодейна, но често на гастроли идваха личности от Музикалния театър в София. Така се запознах с Лиляна Кисьова, Минко Босев, Видин Даскалов, Хрисанд Бъчваров, диригента Чанчето/ забравих истинското му име/. И актрисите Гинка Станчева и Емилия Радева.Такъв културен живот кипеше в града по това време!...А най- привлекателните събития бяха турнетата. За малкото време, в което участвах ходихме във Видин, Русе и Плевен. При всяко от тях имаше различни “преживявания”. След Плевен, всички се мъчехме да говорим “миеко”, толкова ни харесваше...Във Видин след представление въобше не спахме, а бяхме в техния прекрасен дунавски парк и изиграхме отново оперетата сред природата, с друга акустика и “декор”. С нас бяха и многобройна група фенове, така се сдобих с нов “обожател”, който ще има малка роля в живота ми в Лом малко по- късно...Не зная дали беше поет, но ми говореше в стихотворна форма...А до Русе се пътуваше почти цял ден с параход/ не кораб!/. Това беше най- вълшебното турне. Имаше плаж, душове, музиките и певците си ги носихме в самите нас и ми се искаше да не свършва...Обаче...злото не спеше! На мен ми растеше мъдрец, който не можеше да пробие венеца. Изпитвах адска болка, можех и да умра сигурно, ако не беше добрия ангел- диригента, който беше зъболекар по професия. “Изгори” едно ножче, каквито почти всички мъже носеха в джоба си, и ми “резна” венеца! Беше голяма атракция. Няколко души ме държеха , за да не избягам “клан- недоклан”, други ми вееха с вестници,за да си мисля, че съм в Рая, а трети ми пееха, вместо упойка! После се жабурех с разни “гадости”, които след време обожавах! /ракия, коняк, уиски/ Имаше и други пътници, за които ние бяхме безплатен цирк...И добре, че беше тая навременна помощ, инъче мястото ми на сцената вечерта щеше да е празно. А тя беше най- незабравимата! След представлението- в ресторант, какъвто в Лом нямаше. Сякаш бяхме в чужбина. По време на вечерята отново имаше “театър”, в който увлякохме и персонала и другите присъстващи. Но мен “произшествията” ме следваха, където и да съм…

Беше времето, когато много се интересувахме от разни врачки, а в нашия град такива бяха само циганки, докато за тук научихме за една мноого голяма познавачка и можел да ни я уреди още тая вечер един от сервитьорите...Отидох да преговарям аз с него и, за да не го накажат ,че кръшка от работа, ме покани в някакъв кабинет… Тъкмо му обяснявам колко жени ще бъдем, та колко да платим и някой взе да думка по вратата! Ще я събори чак! Дори не бях разбрала, че той е врътнал ключа и то не да ме нападне, а имал много ревнива жена, която му следяла всяка стъпка...Леле, сега загазих, иди доказвай за какво си дошла! Предложи да се скрия в някакъв гардероб със страшно миризливи дрехи на пот, докато си “прибере” жената… Успя, но и успя да ме “забрави” на скришното място, а аз не можех да се оправя как да стигна до групата ни, докато не гръмна увертюрата на “Царицата на чардаша”! Така ги открих, като можах и да скрия колко съм изплашена...Само някои знаеха за “мисията” ми, но си мълчаха. Гледането не се осъществи, но и настроението ми не беше за забавление! На сутринта си тръгнахме пак с парахода, аз бях предишната, сякаш знаех, че ми предстои най- после и нещо много привлекателно и желано…

 

На другия ден в службата ме чакаше това, което мечнаех и завиждах на приятелки, които го “практикуваха”. Командировка с София! Това означаваше, със служебни пари да отидеш “на пазар” там, където магазините са един до друг, имаше толкова разнообразни стоки, че после, в малкия град веднага забелязваха колко си “вносна”! Сега, когато пиша тия редове, когато навсякъде вече има и много магазини и с много стока, дори вносна, ми става смешно на оня манталитет, но така си беше...Нашето Централно управление имаше нужда от машинописна помощ и затова командироваха момичета от клоновете. Значи и нови запознанства! Пак завистливи одумки, че Ифата/ т.е. аз, пак се е уредила...И, като имах и братовчедка, женена в София, щях да съм “под око”, та родителите не оказаха никаква съпротива. Не подозираха какъв завой щеше да направи тая командировка в живота ми! Когато колежките ми се примириха със заминаването ми, вече ме “напътстваха” как да се държа, как да позная истината от фалша, защото “там” всичко е фалшиво, да изживея някакъв роман, а как за тия 20 дни- никой не казваше. Като се върна много да разказвам… А аз още първия ден бях страшно разочарована!

Управлението беше на много представително място. От една страна беше БАН, Народното събрание, от друга Софийския университет, Гранд хотел София/ сега Радисан/, Студентски дом на културата, ТАБСО/ въздушните линии/. Очакването ми да е пълно с народ, да се запознавам на всяка крачка, не само не се осъществи, а цареше пълно мъртвило...Беше лято и хората – в отпуски. В стая с три по- възрастни жени...И ние две командировани момичета- аз и едно от Русе. Не отваряхме уста цял ден! А какво ще стане с хвалбите, които трябваше да ръся като се върна?! Като и кьорав мъж не се виждаше! Плувах в пот и мрачни мисли! Успокоих се, когато реших, че ще измислям, даже вече ми идваха идеи, ту за приключение с красавец/ защото хич не “одобрявах” да е грозен.../, който ми пада на колене с пръстен, ту че ме отвлича с бял кон и...право в Париж! Това да фантазирам ме биваше, но душата ми беше празна.Разочарованието беше убийствено. Дано пазарите не направят същото по- късно. За тая цел трябваше да се сприятеля с русенката, изглеждаше по- окомуш от мен, А вечерите бяха още по- отчайващи- братовчедка ми имаше две малки деца, нямаше много време за мен, а мъжа й- доста по- възрастен от нея, се беше “обзавел” с цяла стена от “Болшая советская енциклопедия” и като се прибереше от работа се “ забождаше” в някой от огромните й томове и не говореше...Вече беше минала половината от мечтаната ми командировка! Безмилостна скука на много степени, докато един ден…

 

се появи Той! Значи и мъже си имаше, и други жени в това Управление, но не по коридорите… И сега , Той, ще го нарека Жоро за дискретност, събираше желаещи за екскурзия до “Щъркелово гнездо” на язовир “Искър” в покрайнините на София. Толкова дълго се настройвах за нещо прекрасно, че ето, то се появи! Цял автобус с хора! Видях и други командировани момичета, но аз си бях заплюла вече една. По пътя беше много весело- пяхме, смяхме се, изведнъж ме харесаха, просто вече бях щастлива! А и Жоро очевидно беше възхитен и непрекъснато се въртеше около мен. Дори прекалено ми обръщаше внимание и една от “лелките” в стаята ми, взе да ни сватосва! Приех го на майтап, въпреки, че вниманието му ми харесваше...Леле, какви истории ще “накъдря” с него за пред колежките в Лом!! Защото практически не ми оставаше много време от командировката. Вечерта беше пиршеството в битово заведение. Той се стремеше да ми угоди, но правеше грешка след грешка! Според моите разбирания- пиеше много. Беше модерно да се пие вермут, но на мен не ми хареса. А той пиеше с голяма чаша! Дали няма да бера ядове после?! Знаех, че екскурзията е с преспиване и това още повече ми внасяше безспокойство... Жоро вече бая се беше “наквасил” и това можеше да е опасно...А и приятелката от Русе беше изчезнала с някакъв кавалер. “Спасението” беше в лелката- сватовница”, но си спомних, че нали тук всичко било фалшиво...Затова ще се барикадирам с нещо тежко в стаята, а за “оръжие” задигнах един нож, макар и с тъп връх ,от вечерята…

 

А той?… Беше разбрал непорочната ми особа, въпреки че градусите му бяха в повече, твърдо взел решение за “нашето” бъдеще, ме изпрати до стаята, каза ми “лека нощ” с целувка ..по челото и си тръгна! Въпреки, че това желаех, че се страхувах, ако… но останах разочарована! Не ми даде никаква възможност да се боря, да го обидя като “софийски насилвач”, да се оплача!...А и какъв “материал” за бъдещите ми разкази за колежките! Пак ще трябва да измислям! Дали да се обидя, че не ме е харесал?! Глупости, а как щях да се отърва после?

На другия ден връщането беше по- вяло, явно всички много са преживявали вечерта и бяха уморени...Следващите няколко дни Жоро все търсеше някаква причина и идваше в нашата стая...Ама и “сватовницата” все го канеше. Дали от любопитство, дали се “прежалих”, но да разбера какъв е на трезво и два три пъти излязох с него на вечеря, въпреки закъснелите ограничения на братовчедката. Ами, показа се съвсем друг човек! Интелигентен, възпитан, дори малко в повече!...Съжаляваше за пропиляното време, но непременно пак ще се видим, той ще дойде в Лом! Леле!! Какво ще правя тогава? Как ще го покажа вкъщи, в службата и толкова съм издавала безспокойството си, че той веднага обясни- ще дойде с пръстен! Това още повече ме хвърли в смут...Само съдбата си знаеше, че от нея зависи как ще се подредят картите! Но за това… следващия път!

© Ирина Филипова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Възхитен съм от сладкодумието ти, Ирина! Моите поздравления!
  • нищо случайно няма, Ирижи... и аз съм благодарна! 💖
  • Особено днес имах нужда да чуя хубави думи...Благодаря, Жени!
  • Иржи, аз затова пиша сюжетни стихове, защото в тях нещата са като в разказите - ясно е какво се случва... а за протокола, харесвам много и стиховете ти, да знаеш!
  • Балсам са думите ти, Жени,! На шега се впуснах в това "приключение"- прозата, но с ваша помош повярвах, че го мога....Ще пиша отвреме- навреме отделни разказчета, защото и на мен ми е приятно, защото мога да се изразявам ясно, докато в стиховете, пак го правя, но не е като при другите, където правилото е
    "колкото по- неразбираемо, толкова е по- безценно!" Затова не обичам метафорите...Благодаря ти за хубавите думи!
  • Обичам да те чета... тази ретроспекция е толкова топла, а и ти си майстор на разказа, Ирижи
  • Твоя закъснял коментар ме зарадва, Смути, защото интересът към моите произведения е нещо като фойерверг- избухва за ден-два и...отива "към дело".
    Комплиментът ти е много фин, благодаря. Тия дни ще пусна последната част на ломската сага и мисля да не продължавам със софийската...Стиховете ми се "сърдят", че ги занемарих...
  • Да се върнеш назад във времето и да видиш света през нечии очи, винаги ми е интересно Бабата с козата е култов момент
    Всъщност, пречупването пред личната призма и хуморът са чарът в твоите разкази!
  • Всички до един Иржи,всички,хареса ли ми някой писател,чета всичко негово,много обичам да чета,е това което ме грабне де,а тука защо много интересни писатели изчезнах незнам.Поздрав.
  • Благодаря, Деа, радвам е, че ти харесва....
    Голям подарък получих тая сутрин, Стойчо! Мислех, че си ме отсвирил ли, отлюспил ли, като хич не се интересуваш от новото ми начинание! Сигурно имам грях към теб, за който се извинявам, нищо не правя нарочно! Това "следя" ми хареса и успокои...Благодаря ти и до нови срещи! Бъди и ти жив и здрав!
    Радвам се и на твоето присъствие, Костадин! А това за съкратените разкази, все се страхувам да не отегчавам...А това за кокошката, да си призная и аз си го помислих, но това са жените, "хем боли, хем сърби..." не знаеш как да угодиш!
    Нямах възможност да обърна предишните епизоди, дали си ги чел...Намирам, че някои от тях бяха по- интересни...
  • Иржи моите уважения,ама ако беше съкратила тези ти истории от живота ти щях да ти се разсърдя,майтап ве Уили,туй в края ми напомни за кокошката дето бягала кат я гонел петела ама се се обръщала да види дали не бяга много бързоПоздрав Иржи и моля те без съкращения,поне не много плиииз.
  • Иржи, има един филм на Федерико Фелини -"Амаркорд",в превод от италиански "Спомням си ".
    Правя паралел (защото двата сюжета са различни)между спомените ти и малкия герой във филма. Общото между филма и разказваното от теб са личните преживявания на младостта, живота и любовта към свободата на изразяване!
    Следя с интерес и пожелания за здраве и късмет по пътеката на спомените!
    Поздравления!
  • Много увлекателно разказваш, Иржи!❤
  • Като деца имитирахме "официалния" живот. Държавата се влияеше от Съветския съюз, а децата от държавата...Какви ли неща не измисляха за забавление...Радвам се, че моят разказ ти е напомнил за това, Пепи!
  • Благодаря, Ели, че не ме забрави! Винаги имам нужда от такава подкрепа....
  • Като деца и ние говорехме със съкращения, припомних си виц от ония времена:

    - Кво прав, дяд?
    - Прав кур, баб!

    /какво правиш, дядо?
    - поправям курника, бабо/
  • Хубаво разказваш, Иржи! Много увлекателен разказ! И такива живи описания! С удоволствие прочетох и чакам следващата част! Поздравления!
  • Правиш ме щастлива, Наде, дори само с присъствието си! Обещах си вече да пиша къси разкази, за да се четат по- лесно.. И бездруго ломската сага ще свърши със следващата част и още се колебая дали да продължавам със софийската ми действителност....Това "искам още" ми създава много амбиции и ти благодаря!
  • Благодаря, Танче, че не ме пропускаш...и че имаш търпение да изчетеш дългите ми разкази!
    Значи си ясновидка, Пепи, може да не съм толкова артистка, но в малкия град ако не си в някакво общество, в калабалъка, ще си умреш от скука....Както е сега сайта за мен и съм ви безкрайно благодарна...
    Лесно ти е на теб, Юри, мъжете винаги са горди с "приключенията" си, дори да са измислени, чувстват се герои, но една жена, момиче....трябва да е много смела, за да се гордее с пикантериите, и да ги има и да са измислени...Съжалявам, че тръгнах погрешно, можех да говоря от името на лирическата и тогава...бедна ти е фантазията! И аз го мога, не само ти....
  • Иржи, сега проза почти не чета, заради ограничения ми нет, но твоето го изгълтах на един дъх. Искам още!
  • Иржи, много е интересно, но е вече време да разкажеш за някоя по-пикантна случка от твоята младост! 😀😀😀
  • Видях Иржи с трион в ръка как прави лодка, припявайки си арии на субретки!
    Артистка и половина!
    Поздравления!
  • Интересно и хубаво пишеш!
  • Затова те харесвам толкова, Краси, защото казваш всичко, което мислиш, не само "гъдела" и ти благодаря...Нали знаеш, когато някой е сам вкъщи, мълчи цял ден и когато му падне слушател, иска да изкаже всичко, което е в главата му и говори, говори...Та и аз, толкова дълго не съм писала проза и сега има много "материал" в спомените ми, но мисля, че ще отегчавам ако за всичко се разпростирам с подробности...Ти спомена за оперетата в една част, че бегло съм я отразила...Ако бях писала от името на лирическа героиня, или да разказвам в трето лице, а не в първо, може би щях , но тук говоря за известни събития, не зная дали имам право да говоря конкретно, особено пикантериите!
    Тогава можеш да приложиш и художествена измислица, но аз като за пръв път, не прецених, че е по-добре да не е автобиографично....А за уроките, аз наистина съм бивала "урочасвана" при други случаи в тежка форма- с главоболие и повръщане...Но тук е друго...Спокойна съм!
  • Е, много те похвалиха Иржи - вече съм загрижена да не хванеш уроки Аз имам една забележка - хубаво, да, но ми липсва твойта естественост. Забелязах го и предишния път. По спомен мисля, че в коментара си използвах думата "обрана". Знам, че трябва да се приведе "във вид удобен" , но още свиквам да приема, че това си ти. Харесвам корекциите, но не и когато отнемат от самобитността на автора. Понякога "грешките" не са грешки, а уникалност. И е много тънка линията. Така го усещам. Иначе се наслаждавах на всичките ти приключения. Не мисля, че е от времето. Мисля, че е до човека. И повече неща се случват в главата му, а не отвън ..ако чакаме отвън някой да ни го направи, то няма да е нашия живот. И определно прозата е твоята стихия - с приятно чувство за хумор завличаш уважаемия читател в твоя свят и той започва да пита за още . Това е, което почувствах.
  • Не е необходимо да е хвалебствено, Петър, радвам се и само затова че се четат моите "упражнения" на разказвач.. И да, всички са много по-млади и не са били съвременници на събития като ПеВеХеО И ДОСО, и, може би, е интересно как ни запълваха времето...
    Взе да ми харесва тая проза, Светличка, само ще пиша вече по- кратко, за да не отегчава...
    Всеки може да разкаже дребни случки от живота си, Роси, но си права, че трябва да събудиш интереса... Моите случки са съвсем истински, щипката хумор сега я виждам, а в момента на действието си е цяла трагедия! Аз "усещам" болката/от всичко/ още преди да са ме докоснали, затова за някои съм гевезе!...А ако не харесвах диригента, в никакъв случай не бих му позволила да ме пипне така "въоръжен"! Благодаря за посещението и мнението!
  • Сладкодумница си, Иржи! Разказа ти увлича. Една най- обикновена случка( като цепенето на венеца) успяваш да представиш интересно с щипка хумор! Ще чакам и аз! 🙂
  • На твоята страничка става все по- вълнуващо. Нямам търпение за продължението. ⚘
  • Стана дълъг тоя "разказ" в части, та мисля да приключвам...
    Миночка, благодаря, ти винаги си първа, а по наше време казвахме " като повлечеш крак за пръв път", ще ти върви.Дано на повече читатели не съм омръзнала вече!
    Не вярвах, Скити, в успеха на една обикновена биография, по- скоро събитията бяха интересни, все нещо се случваше...Радвам ти се!
    А аз, Руми, все исках да поокастря от материала, за да се чете по- бързо, но като го завърша, ще пиша вече само кратки и отделни разкази....Не те очаквах толкова бързо да го намериш и безкрайно ти се радвам....
    Ще вземеш, Силве, и ти и всички други да ме убедите, че наистина разказвам така, че да се чете лесно...Но не мисля да се сравнявам с другите сладкодумници, които вече са доста.Без да е изключително интересна биографията ми, повече исках да пиша за събитията, които са неизвестни за младите и как ли се чудят.. А хуморът ми е в душата ...тук са само щипки от него..За пеенето- вече само стари градски песни...на маса!
  • Е, за мен не останаха хвалебствени думи,...интересен разказвач си, много обичам за '' имало едно време ''или за добрите стари времена ./ не, че сега сме много възрастни, де /..
  • Увлекателно разказваш, Иржи, щастлива съм, че те чета. Пренасяш, унасяш, кипиш, утихваш, умееш го и то много. Вдишах въздуха на времето, атмосферата, радостта, вълненията, неподправената ти природа. Спокойно се носех напред, в парахода от разказа ти и чух смеховете на едни безгрижни и щастливи хора. Бързичко го прочетох, върнах се пак и ми се прииска да чуя как пееш 🙂. В предната част пак спомена, но би ми било интересно нататък да го опишеш по-подробно. Може би, за да си го представя по-добре. Не знам. Мисля, че ще внесе още мелодичност в текста.
    Шегите ти са чудни! Голямо удоволствие беше всичко, благодаря. И давай, защо спря на най-интересното? Чакам с нетърпение. Поздравления за хубавото писане, Иржи!
  • Иржиии..... ♡♡♡
    Очаквах с нетърпение продължението и изобщо не се съмнявах, че ще е увлекателно до такава степен, че дори не се усеща кога е дошъл краят. Много се радвам, че реши да ни покажеш уменията си в прозата, защото дарбите са дадени на човека, за да ги споделя с останалите! Нареждам се на опашката на чакащите за следващата част! ♡♡♡
  • Ехааа, Иржи, изчетох го на един дъх! Много е вълнуващо! И само как разказваш, невероятна си! И аз чакам продължението на тези историйки, част от живота ти!
    Поздравявам те, мила Иржи! 🌺🌼🌹🌻💖
  • Иржи, страхотен разказвач си, пък и историята ти е удивителна. Нямам търпение, за продължението, какво ще стане с този господин! Много, много ми хареса пък ме върна, в онова време на командировките, абе прекрасно е. Поздравявам те!
Предложения
: ??:??