Беше сама. Почти никакъв звук не идеше отникъде, на което бе доволна. Тръгна към полуотворената кристална врата, цедяща великолепята, които можеше да роди светлината през цветната й повърхност и там, на хладовития балкон, намери тъй нужното й в последните дни усамотение. Фигурата й се белееше сред шуплестите блокове, съставляващи повечето от стените на този замъков кат.
Вкусваше горчивина дори и при уж разпускащото съзерцаване на пробуждащия се град. Още един ден, раждащ се на изток и умиращ на запад, прелетял над нея без да й предложи нещо ново - изповед без думи, ставаща достояние само на остарялата балюстрада.
Помисли се, че вече би трябвало да е превъзмогнала своите безгласни роптания след като толкова често се сблъсква с тях. В Светли или в Мечи град, Ниски град, Шумни град - все едно и също. Гостувания при този и онзи, из палати и фамилни замъци, Храмове и прочее. Живот сред стени, пропити от безвкусни шеги и всякога еднакви поздрави и господарите им, твърде загледани в самите се ...