Гао Минг получи комисионната от диаманта и беше невероятно доволен. Сега трябваше да покаже на тези австралийчета как се правеше бизнес. Истински - при това. Камъкът беше с невероятно качество и беше нешлифован, което беше добре дошло за търговците в бранша. Гао беше толкова трогнат от скромния жест на останалите да не му отнемат допълнителната комисионна, че реши да почерпи търговеца с приятна информация.

- Приятелю - обърна се към него Гао, - зависи как ще си изиграем картите. Скоро може да завали цял дъжд от диаманти. Или поне ще се опитаме.

- Знаеш какво казват за този бизнес - обърна се към него Але, - не е толкова трудно да се озовеш на два метра под земята. И трябва да се стараеш много, за да оцелееш.

Момчето беше с ясносини очи с цвета на небето и работеше за местните мафиотски кланове. Беше роден за този занаят. Отдалеч познаваше каратите, качеството на шлифовката, имаше реални идеи как лесно да се маскира незаконното придобиване на камъка и да се превърне в законно и така нататък и така нататък. Беше като същинска енциклопедия, по страниците на която кръвта сякаш не се задържаше. И изглеждаше винаги чист. Но Гао знаеше по самия себе си, че колкото и да се стараеш, рано или късно ще трябва да си платиш - по един или друг начин.

- Навремето аборигените са вярвали, че тази земя е закриляна от Байаме - върховният покровител - допълни той.

- Защо ми казваш всичко това? - учуди се Гао.

- Защото Австралия е адски голяма страна и тук всеки се моли на своя Бог - отвърна му младежът.

Гао доста ясно усети, че събеседникът му имаше пълно право в това отношение. Досега се беше измъквал, изплъзвал, приплъзвал, заобикалял хиляди опасности, но ставаше все по-трудно. Времето не работеше в негова полза. Знаеше вече чрез доверени хора, че бяха убили Кеничи и самия Яшимара. Това не беше никак малко. Осъзнаваше също, че Тао нямаше да бъде в състояние да играе играта си вечно. Трябваше да реши положението някак.

Между престъпниците имаше определено поверие, че диамантите скрепят доверието като нищо друго. Доста от мините в Австралия бяха затворили още преди петнадесет-двадесет години, а някои дори преди много, много повече. Такива бяха мината Алгил, която отговаряше за снабдяването с розови диаманти на световния пазар, а също и мината Рио Тинто в Аргайл. Мината Алгил се намираше на три хиляди километра от Пърт и беше отговаряла за добива на над деветдесет процента от розовите диаманти. Нещо повече Рио Тинто беше инвестирал дори милиарди за литиева мина в Европа. Гао Минг въобще не беше глупав и осъзнаваше, че там бяха огромните пари. Ясно беше, че с никаква трева, крадене на тротинетки, коли и прочие не можеше да направи мултимилиардни печалби. Можеше да изкара десетки милиони - да, но милиарди? Ако искаше да отиде наистина на върха на хранителната верига, трябваше да успее да се справи с всички тези неща. Литият беше необходим за производството на батерии, а те от своя страна влизаха в употреба навсякъде - дори при електромобилите. Това означаваше две неща - освен огромни печалби и възможности да бизнес, политическа и глобална доминация, а оттам насетне и още нещо - напълно легална империя.

Гао реши, че имаше защо да се опита. Мината за литий беше нещо гениално. Гао можеше да влезе в борда на директорите за особени заслуги. Не беше нужно да я купува - а той нямаше и парите. Пък и беше напълно безсмислено да я притежава напълно. Поне в този момент. Малко по малко всичко щеше да бъде много точно изчислено - така че и Тао да стане заместник на Гао. Той беше устискал и играеше ролята си добре пред Мегакорпорацията. Това беше нещо - една огромна заслуга, която не можеше да бъде пренебрегната.

Тао - онзи, когото Гао Минг считаше като син. Гао не бързаше да установява връзка с триадите, защото знаеше, че това би било грешка. Пък и все още не беше научил кои искаха да го убият. Не смяташе, че трябваше да се занимава на този етап с това, а смяташе, че трябваше да изпревари събитията.

Рио Тинто имаха реална амбиция за световно господство и щяха да я осъществят...

Улиците на Австралия бяха невероятно чисти и приятни, но сякаш тази земя беше на средата на нищото - отвсякъде обградена с вода. Още навремето - преди повече от триста години - тук бяха екстрадирали хора, които не се вписваха в обществото никъде другаде.

Гао реши, че Тао може да ръководи новосформираната му банда в Австралия, която като цяло си беше построена отново на триаден принцип - сега Тао беше неговия първи заместник. Тайванската група също се ръководеше от Тао и действаше освен в Тайван и в Малайзия, а вторият заместник на Гао беше неговия кръвнопобратимен Алиф, който отговаряше за цялото Източно Африканско крайбрежие и бизнес операциите в региона.

Търговията с тревата носеше добри пари, но Алиф го беше свързал с бунтовнически групи в ЮАР, които се занимаваха с диаманти. Честно казано, не всеки диамант щеше да отива за Гао Минг - това беше повече от ясно, но заради огромните му посреднически услуги освен комисионната му, африканците му обещаха и малко повече - редовно снабдяване с диаманти и поне един розов диамант годишно. Това се стори недостатъчно на Гао, тъй като пресмятайки онова, което обещаваха, щеше да получава около сто милиона годишно. Бяха му нужни поне триста, а може би и повече. Тогава Гао разбра, че трябваше да проучи и ситуацията в Австралия и реши със първите по-сериозни пари да закупи собствени диамантени полета. Това обаче не беше изобщо лесно и просто.

Скоро Тиенмей щеше да го посети в Австралия, за да видеше с очите си малко свят, но Гао се безпокоеше за безопасността и на двамата. Все пак групата на Тао щеше да ги пази. А също и някои, лично предани на Гао Минг хора. Гао беше изградил лична гвардия, която наброяваше около двадесет души. Те бяха неотлъчно с него, защото не знаеше кога можеше да бъде пречукан. И макар никой да му нямаше зъб лично, интересите, които представляваше, бяха огромни.

- Скъпи, ще дойда поне веднъж. Не си виждал малкият отдавна - обърна се с меденият си глас Тиенмей. - А и може би е време той да влезе в истинския свят.

Гао Минг се съгласи - определено това беше въпрос на време. Малкият приличаше на него - е, може би беше малко по-висок и атлетичен, но погледнеше ли в очите му, Гао разбираше, че вижда същия плам и устрем за опасността и желанието да отиде там, където другите се страхуваха.

- Може да дойдете и двамата след само три дни - обърна се крайно любезно и с любов Гао Минг.

Тиенмей беше във възторг, но Гао познаваше жена си и за да му се обаждаше, значи имаше нещо сериозно. Едва ли беше с малкия, едва ли беше и със самата нея - той не се съмняваше във верността й, но онзи хладен полъх го обзе и той усети, че нещо сякаш се изплъзва от полезрението му - бавно и неотклонно.

Гао започна да обмисля следващата част от своя план, тъй като трябваше да извърши много и неотложни неща.