Сам проследи с поглед как тя бързо се насочи към вратата, без дори да погледне назад. Стойката й беше приведена, влачеше единия си крак и едва стъпваше на него, а ръцете й бяха свити в юмруци. Елизабет се беше държала като уплашено животно. Той я беше накарал да се държи като такова. Мисълта накара гърдите му да се свият болезнено, без да знае защо. Все пак и преди я беше виждал в подобно състояние – когато я преследваше на сън. Но тогава беше някак различно. Тогава можеше да махне с ръка и Елизабет щеше да бъде недокосната и нищо нямаше да я боли. Беше й обещал, че повече никога няма да я нарани, но ето, че го беше направил отново.
Тя го беше помолила да я обучи и това беше единственият начин, по който знаеше как, но това не променяше факта, че в момента се чувстваше… низък… мерзък… чувстваше се като злодей, като долен пияница, който в делириума си беше набил жена си и детето си.
Беше я видял как беше приклекнала в очакване, как очите й проблеснаха със синия цвят на амарата и беше оча ...