Сам успя да открие Сянка.
Отне му повече време, отколкото му се искаше, защото предпочиташе да приключи с вещицата възможно най-скоро, но също така се случи и по-скоро, отколкото се бе надявал.
Не искаше да го прави. И преди не му беше допадало съвсем, но тогава не се замисляше особено. Сега обаче гласът на Лизи звучеше в главата му все по-настойчиво с всяка секунда, в която чакаха Малора да се появи в подземието и да види новата си играчка. Беше се прибирала към дома си след работа в един от хановете, когато я сграбчи. Минути преди това се бе смяла на някаква шега, която нейна приятелка й бе казала. Бяха се разбрали да се видят утре. Сега черната й коса бе рошава, а на бузата му още пареха следите от ноктите й, докато се бе борила да избяга, макар и регенерацията му вече да ги бе заличила.
Момичето не беше просто Сянка. Бе някой. Имаше приятели, работа, чувство за хумор. Имаше живот. Като Елизабет и всички останали Сенки в храма.
Беше по-лесно преди, когато не виждаше всичко това. Не ...