10 jul 2014, 11:43

Неистина

  Prosa » Otros
1.3K 0 3

Купих си ново чадърче. То имаше сини ивици и жълти дантели. 

Беше огромно. Отидох в парка на разходка, но много напичаше и си го взех. 

Изведнъж заваля много силен дъжд придружен от вятър, който разпиляваше всичко по пътя си. Те вдигнаха моя чадър заедно с мен в небето. 

Чадърчето се преобърна и аз седнах в него.

 Замечтах си:

      - Ех, да бях на Карибите!

И чадърчето ме заведе там.  

Така обиколих света за нула време. Тогава се случи нещо ужасно. 

Събудих се. Дошло време за училище! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей, катеричок сладък... Прекрасна малки история, която ме усмихна, но искам да те помоля нещо...Много ми се иска да разкажеш повече за твоето пътешествие по света. Къде си била, какво си видяла и какво си преживяла с твоето чадърче и вятърът. Разкажи го заради своите читатели. Много ти се отдава. Чудесна малка писателка Между другото, къде изчезна разказчето с бълбукащите звезди и безтегловното плуване? Искам си го!
  • Не знам как да ти благодаря
  • Прекрасна разказвачка си! Със сигурност можеш да пишеш и приказки! Имаш усет към думите, те те обичат и слушат, знаеш как да внушиш идеята си! Аплодирам те, малко катериче!!! Чуваш ли аплодисментите ми?

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...