Неизпратено писмо

Когато вечер лягам в празното легло, си мисля все за теб. Как превзе живота ми още преди години. Бях малка и не разбрах какво се случи, не усетих как плени сърцето ми. Но мина толкова време, защо не го освободиш? Щом не мога да те имам, защо не спирам да те обичам. Защо искам да ти дам всичко, от което се нуждаеш. Знам, че мога да те направя щастлив. Знам, че може би никоя друга не може да ти даде любовта, която аз съм ти подготвила. Шест години, Господи, не мога да те забравя. В момента, в който усетих сладостта на устните ти, изпаднах в екстаз. Всеки път когато ме погледнеш, всеки път когато ме разминеш на улицата, искам да ти кажа толкова много неща. Но съм сигурна, че няма да те трогна. Дали някога ще изпиташ към мен това, което аз съм изпитвала към теб винаги. И защо, дори сега, когато съм била не с един мъж, аз отново копнея за теб? Не е ли това любов, истинска и топла. Нямаш ли нужда поне малко от нея. Защо не ми позволиш да ти покажа колко много те ценя, да ти дам това, което имам за теб? А съм ти приготвила толкова много любов… Какво да я правя, на кого да я дам? И сега, когато отново ще легна в празното легло, знам че ще сънувам как ме целуваш и прегръщаш. И знам, че когато се събудя, ще съм със сълзи на очи, защото ще видя, че те няма до мен. Ще разбера, че мозъкът ми, безсилен пред желанията, отново изкарал твоя образ в съня ми, ме лъже и аз отново съм сама.
Не си ли поглеждал в очите ми, по дяволите? Та те говорят толкова много за моята любов към теб. Ето... отново се съмна… А аз все още мисля за теб. Ти единствен можеш да ме избавиш от дългогодишните терзания. В съзнанието ми се въртят спомени от времето, когато си бил до мен, макар и за кратко. Запазила съм спомена за всяка топла дума, спомена от няколко целувки, спомена от две нощи, прекарани с теб… Но това не ми стига… Лягам, защото знам, че в света на моите сънища ти си Господар. Заспивам, защото нямам търпение да те прегърна и целуна… Обичам те и ще те обичам вечно…