23 may 2012, 12:48

Неизпратено писмо

  Prosa » Cartas
1.4K 0 0
2 мин за четене

                              Здравей, безименна,

 

 Пиша ти, забравих защо, не е важно. Намери ли луната? Тази нощ гледах звездите, видях твоите очи и две-три захвърлени усмивки - връщам ти ги! Опитах се да си спомня коя си, не те намерих! В душата днес вали ли (когато плачеш)? При мен е буря от настръхнали снежинки, пък нали е лято. Исках да ти пиша, за да не ме виждаш, нищо че не те запомням! Казах му да спре, казах му, то пак стене, глупаво сърце! Сякаш може и да те усети. Забравих да те питам - Как си? (банален въпрос, изтривам го) Позволи ми да ти разкажа колко си важна за мен, но не във драма, не във стих, не знам в какво, разказ просто, поредното писмо (този път ти го изпращам).

Когато те видях, казах на очите си да спрат да гледат. Когато чух гласа ти, исках да съм глух. Не си различна, не, и скучна си, и глуповата дори. С думи - не ме плени. Купи ме, да, да, купи ме, с една запалка, помниш ли. Не, едва ли, глупав детайл. Поисках ти огънче, ти запали пожар, казах ти, банално е. Не си говорихме, или всъщност не помня добре, но поиска да ме стоплиш, ха-ха, изтъркано. Когато седнах до теб, забравих, че има и други, май не бяхме само или... не е важно. Усетих те, беше студена. Бях опиянен, не чувах добре, дори ти ми се смя, простих ти. Беше завързала косите си, запомних само очите ти. Казах ли ти, че беше красива? 

Унесох се, а всъщност исках да ти пиша, че си тръгвам. Не виждам в зениците ти блясък от сълзи, очаквала си го, прости. Събрах си дрехите от пода и избягах, за да те запомня. Трябваше ми малко време, взех си го от вчера. По пътя обикновено съм сам. Защо не искаше да ме докоснеш? Почувствах се вулгарен, заразен, унизен. Ти каза, ще те съдят за това, аз си спомням, прошепнах ти - С най-добрия си сега! - вярно си беше (малка шега). След това закри лицето ми. Срам ли те беше? А тялото ти изваяно още е в съня  ми. Ти затова ли от сърцето си ме скри? Мила моя, сладка беше, бедно мъничко дете! Прости ми, обичам те, тръгвам си, мълчи!

 

ПС: Намери ли луната, която търсеше? Аз вече знам къде я оставих, забравих я в ръцете ти, връщам се, да си я взема.

 

 17.05.2012                                

                                                                                                                              С обич: Непознат

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...