Неизпратено писмо

                              Здравей, безименна,

 Пиша ти, забравих защо, не е важно. Намери ли луната? Тази нощ гледах звездите, видях твоите очи и две-три захвърлени усмивки - връщам ти ги! Опитах се да си спомня коя си, не те намерих! В душата днес вали ли (когато плачеш)? При мен е буря от настръхнали снежинки, пък нали е лято. Исках да ти пиша, за да не ме виждаш, нищо че не те запомням! Казах му да спре, казах му, то пак стене, глупаво сърце! Сякаш може и да те усети. Забравих да те питам - Как си? (банален въпрос, изтривам го) Позволи ми да ти разкажа колко си важна за мен, но не във драма, не във стих, не знам в какво, разказ просто, поредното писмо (този път ти го изпращам).

Когато те видях, казах на очите си да спрат да гледат. Когато чух гласа ти, исках да съм глух. Не си различна, не, и скучна си, и глуповата дори. С думи - не ме плени. Купи ме, да, да, купи ме, с една запалка, помниш ли. Не, едва ли, глупав детайл. Поисках ти огънче, ти запали пожар, казах ти, банално е. Не си говорихме, или всъщност не помня добре, но поиска да ме стоплиш, ха-ха, изтъркано. Когато седнах до теб, забравих, че има и други, май не бяхме само или... не е важно. Усетих те, беше студена. Бях опиянен, не чувах добре, дори ти ми се смя, простих ти. Беше завързала косите си, запомних само очите ти. Казах ли ти, че беше красива? 

Унесох се, а всъщност исках да ти пиша, че си тръгвам. Не виждам в зениците ти блясък от сълзи, очаквала си го, прости. Събрах си дрехите от пода и избягах, за да те запомня. Трябваше ми малко време, взех си го от вчера. По пътя обикновено съм сам. Защо не искаше да ме докоснеш? Почувствах се вулгарен, заразен, унизен. Ти каза, ще те съдят за това, аз си спомням, прошепнах ти - С най-добрия си сега! - вярно си беше (малка шега). След това закри лицето ми. Срам ли те беше? А тялото ти изваяно още е в съня  ми. Ти затова ли от сърцето си ме скри? Мила моя, сладка беше, бедно мъничко дете! Прости ми, обичам те, тръгвам си, мълчи!

ПС: Намери ли луната, която търсеше? Аз вече знам къде я оставих, забравих я в ръцете ти, връщам се, да си я взема.

 17.05.2012                                

                                                                                                                              С обич: Непознат