И днес в офиса часовете се оказаха болезнено дълги и изпълнени с много ненужно напрежение и злобни подмятания. Всички бяха изнервени покрай предстоящите коледни и новогодишни празници, затова Елена беше повече от щастлива, когато последният ù работен ден за годината приключи и тя се прибра у дома. Там я чакаше приятелят ù. Попита я как е минало в работата, но тя му отговори, че е прекалено уморена, за да обсъждат изминалия ден, затова първо ще иде да си вземе душ. Съблече дрехите си, отпусна косата си, цял ден прибрана на кок, и влезе в малкото помещение. След няколко секунди водата започна да вали отгоре ù като топъл дъжд. Това ù се отрази ободряващо - чувстваше, че горещата течност отмива умората и стресът ù я зарежда с нови сили. Докато се наслаждаваше на обливащата я свежест, тя чу мъжки глас, който я зовеше. Обърна се и видя, че беше забравила вратата на банята отворена, а парата отвътре излизаше навън. Извика, че ще излезе след няколко минути, но гласът отново изрече името. Тогава тя спря водата, облече халата си и излезе в коридора, за да види какво става. Парата се беше превърната в мъгла, но през нея Елена ясно видя отпечатъците от мокри ръце и крака по пода и стените. Проследи с поглед следите и установи, че водят към стаята ù, чиято врата беше отворена. Последва ги и се озова в малката спалня. Нещо привлече вниманието ù - когато вдигна очи от пода, тя видя, че вратата на терасата ù също е отворена, а пердето танцува под ръководството на вятъра. Пристъпи напред и излезе навън. Когато погледна надолу, извика и се втурна обратно вътре - по навалелия сняг ясно личаха кървави стъпки, а в стаята още се усещаше мразовит дъх…